Вълшебно бял снегът вали,
невинно, като тиха изповед.
Затрупва минали вини
и заклинания молитвени.
се ражда снежнобяла истина.
Във храма светъл на нощта,
звъни душата ми пречистена.
Снежинка с приказни крила,
във детството за миг ме връща.
И гребвам с шепа от снега,
че утре няма да е същият!
Все още няма коментари