club50plus.bg

Първо дойдоха трите орисници – да орисат новороденото.
Видя ги стопанката на къщата и ги покани да останат на вечеря-беше Бъдни вечер!

Появиха се най-малките палавници на къщата и постлаха слама под трапезата – да са плодни дръвчетата. Девойките донесоха постните ястия – сармички, жито, мед, орехи, плодове, ошаф, вино.

На Тишко не му беше ясно ,защо гозбите трябва да са 7, 9 или 12. Стопанката му обясни, че са 7 колкото са дните от седмицата, 9 колкото време носи жената бебето, докато го роди, или 12 колкото са месеците в годината!

В това време се върна стопанина на къщата с големия си син. Носеха голям пън – БЪДНИК – за да гори цялата нощ.

След като изпяхме Молитвата на дядо Вазов, стопанинът разчупи питката. Първото парче отдели за Богородица. Ани обясни, че хлябът е светиня за българите и към него не трябва да се посяга с мръсни ръце и лоши мисли.
Бети беше късметлийка – падна и се паричката.

След като се навечеряхме, големите момци излязоха нанякъде.

Останахме малките и си поиграхме на „Дай, бабо, огънче", „Онче-бонче". Прочетохме гатанки.
По едно време навън се чуха песни и тропане. Бяха момците-Коледари. Ходят от къща на къща, пеят и наричат за здраве и берекет!Попяха и на нас. Стопанина ги дари със златна парица, а стопанката им даде гевреци.

След това дойде ред на най-малките деца да сурвакат. Здраво хванали сурвакниците нареждаха за шестици, здраве, щастие, плодородие и мир.

Навсякъде се носеше духът на българските христянски празници.

Голяма изненада беше, когато през вратата влезе Дядо Коледа! (защото не всички вярват в него). Учителката на Предучилищната група ни прочете една статия от Франсис Чърч, журналист на вестник „Сън", който отговаря на едно дете на запитването „Съществува ли Дядо Коледа„? 

„Да, Вирджиния, има дядо Коледа. Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил света ако нямаше дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да има имаме друга радост, освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена."

И такааа... влезе Дядо Коледа! Той говореше испански, защото ние живеем в Испания.

Но сме българчета! (Вижте с какви носии сме облечени и колко сме хубави!) Учителите и родителите все ни казват, че дрехите не правили човека! Но забелязах, че когато облякохме тези гиздави премени лицата на другите деца грейнаха, а моето сърчице трепна! Дали не беше от българските шевици и цветове до които се докоснах!?
Или беше от това, че видях сълзи в очите на мама и тате! Спомнили са си за своето родно място. Те не са виновни, че живеем в чужбина и баба и дядо не са при нас на празниците! Ще им изпратим снимки! И довечера ще поговорим по скайпа!

Та... дойде Дядо Коледа!!! И каквито бяхме послушни през годината и както добре се учим и в двете училища – испанското и българското, раздаде на всички ни подаръци! Но най-важното, което ни даде, беше по една голяма дядо коледовска прегръдка! Уж идва от Лапландия, а пък ни стопли!

И така, нашата приказка свърши като всички приказки – яли, пили и се веселили! (Да бяхте видели как Дядо Коледа играе български народни хора).

Та това беше нашата приказка – Коледната приказка на едни българчета в Испания!