...каквото и да ставаше имаше едно сигурно място, където тя намираше пристан след всички бури.
В семейството нещата изобщо не вървяха, дори бяха ужасяващо драматични след всеки скандал и полицейско присъствие. Приятелите й не можеха по никакъв начин да помогнат, съседите бяха вдигнали ръце от ситуацията и вече и те спряха да съжаляват и да се отзовават.В работата си обаче беше перфектна и изрядна, творец и създател, сърце и душа, огън и вода, плам и себеотдаване. Раздаваше с пълни шепи от професионализма си – проектираше интериори, пишеше текстове за статии, водеше курсове, правеше извънработни срещи с клиенти... всичко по силите си, за да живее ползотворно!
...Слънчевият лъч се появи с появата на приятеля в живота й. Беше го изстрадала много кратно, близо три години се познаваха, но от две чувствата я задушаваха в безсилие, т.е. той се имаше приятелка и тя трябваше да им бъде верен другар и да носи маската на добрите отношения и нищо повече. Нещата обаче не бяха едностранно, случваха се случки, които хранеха тайната надежда за възможно реална връзка, но бяха прекалено бледи следи по пясъка на живота, които в действителност си беше ад.
...когато си мечтаем идеализираме мислите си и в един момент те станат истина, радостта ни понякога отключва кризи на изцедената нервна система, с която многократно сме злоупотребявали. Така се случи и с нея на предела на силите си, когато трябваше да е най-щастлива, защото любовта на живота й беше до нея тя се срина – емоционално и душевно, беше изразходила всичките си запаси от себесъхранение.
...но продължи и вече две години скърпваше положението, правеше невъзможното да води нормален начин на живот, така че да обича и да раздава наново. Господ винаги ни праща изпитания, когато сме се успокоили от ежедневието.
... сегашното изпитание беше съкращаване от работа и на двамата, точно преди най-светлия празник! Опитваше се философски да гледа на нещата, а необозримото бъдеще дебнеше от ъгъла. Щеше да се справи, искаше да се справи с нещата пак по най-добрият начин. Друго й тежеше в момента на душата – желаеше повече от всичко за Коледа да направи подарък на любимия, т.е. той имаше имен ден.
... тогава попадна на конкурс по писане! Едно от нещата, които обожаваше да прави!
А наградата щеше да е за него, за човека на сърцето й! ...сътвори си приказка за надеждата, впрегна мишци и слова за коледна магия, запали искрица вяра във доброто. И зачака окрилена от вълшебни мисли!
Тя вече беше победила, беше надделяла над несполуката, беше се извисила над несгодите, беше изрекла най-топлите думи! И ЩЕШЕ ДА ГО ОБИЧА, НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА.
Господи, дай късче коледен дух на всеки, за да има да чака, за да можа да чака, за да са хубави делата ни!
Весела Коледа !
Все още няма коментари