В очите ти вселената видях
и тя блести така лазурно синя.
Луничките, поле от звезден прах,
Лицето ти – икона на светиня!
че жарко е сърцето на богиня,
че няма рай без тебе и без тях.
Не ми е нужен листа от смокиня!
В „недрата ти" божествени узнах:
вкусът на младо вино – неузряло.
Неистово жадувах този грях!
Амброзия отпих от твойто тяло.
Все още няма коментари