Има хора, безкрайно различни.
Хора, които са страдали много,
други, които не се обичат
и искат на целия свят да си върнат.
Хора, които мразят и да обърнат
живота откъм опаката страна се стремят.
Има такива, които те спъват
или не вярват и ненавиждат... които пълзят.
Има...
Но има и други.
Които обичат с очите на слънцето,
които косата ти галят с топли ръце.
Които ти вярват – трънчето
вадят от твойто стъпало.
Които те срещат с открито лице,
убедени, че можеш; че краят
само ти определяш,
че твоя живот, само ти го умееш.
Те с любов убиват ракови клетки.
Дръж ги до себе си – с тях
не делите имоти и нямате сметки.
Има само пророчество –
те са до теб и те знаят,
твоят път е до тях и напред.
С тях всекидневно скъсяваш
пътя... към рая –
Многолика Любов,
в късно песенен ден.
Ани Пенчева написа:
Преди почти 13 години
Дълбоко,силно,красиво!
Поздрави, Петя!