Превръща ли се журналистиката в отмираща професия?

Журналистиката винаги е била в сферата на идейните борби и има огромна социална роля в налагане на класовите идеи. Както по времето на социализма, така и сега.

078205.0

Normal_2016

След 100 години...

Професионалната етика е трудовия морал на обществото и се състои от предписания, норми, правила за поведение, оценки на моралния облик за  различните професии и по специално на тези, имащи за предмет човешката личност. Това са нравствени задължения, норми, кодекси и специфично пречупване на принципите на господстващия в обществото морал. Тя е свързана с понятия като професионален дълг, съвест, чест и гордост на съответния вид труд – на лекаря, инженера, архитекта, както и всяка друга професия. А професията е трудова дейност, за изпълнението на която са необходими специални умения, знания и навици, придобити в резултат на продължително обучение и която е основен източник на доходи. Предмет на труда на болшинството професии са естествени, или изкуствено добити материали. Но за редица професии, предмет им е самата човешка личност. Естествено не тази на бръснаря и козметичката, а тази за влияние върху съзнанието и. Трудовата дейност на тези професии не се вмества в тази на останалите. Защото те са пряко обвързвани с частната практика. Всъщост това е обслужване на частната собственост с частна практика. Едва ли може да се намери по-ярко свидетелство за връзката на класовия морал и професоналната етика. Тъкмо на частната практика се гледа като на основно условие за съществуването на професионалната етика, т.е. самата частна практика като източник на доходи се приближава до функцията на частна собственост. При това висшата квалификация е главно условие за консултиращите професии, или т.н „PR”. Журналистическата дейност се свежда до обслужване на частни лица със собственост. Но свеждането на професионалната дейност до консултиране на частни интереси игнорира хуманистичната насоченост на професията.

Журналистиката винаги е била в сферата на идейните борби и има огромна социална роля в налагане на класовите идеи. Както по времето на социализма, така и сега. Джон Хоненберг в книгата си „Професионалния журналист” пише:

„Към 1920 г. когато радиоте бе в своето детство, а телевизията не повече от мечта, малко хора имаха специално журналистическо образование. Образът на журналиста бе на дилетант, носещ обувки с гети, размахващ бастун и с червена роза на ревера. Какво създава журналиста? Някои мислят моралните ценности, други висшето образование, също и съревнователния дух, както и стилът. Журналистът трябва да има четири идеала, към които да се стреми и качества, които да го отличават от останалите. Тези идеали са следните: Журналиста никога да не се разделя с истината; Да променя времето, вместо то него; Да служи на хората; Непоколебимо да отстоява независимостта си. А качествата са: Упорито учене; Непрекъснато обучение и дисциплинана; Основно опознаване на журналистическото майсторство; Да не се страхува от предизвикателствата на професията; Дълбоко уважение към личността и професионалния си колектив. Да се ръководи също от четири основни правила: Трябва да се иска съгласието за използване името на някого; Не е позволено нахлуването в личното пространство и личните дела на хората; Неразумно е разгласяване на факти, дори и верни външно, но грешни по съдържание; Да се предпазва особено от клеветата, която е преднамерено опозоряване чрез писане, отпечатване, или други визуални начини; Приписване на престъпление, вина, както и недостойно поведение.”

А Рене Фел счита, че журналиста е и роднина на литератора. Да пишеш за медия означава да разпостраняваш нещата от живота. Добър материал е когата хората научават от него нещо ново, което да се разбира и от най-несведущите. Да разкажеш означава вече и да напишеш. Материала трябва да привлича, преди още да е прочетен изцяло. Този, който го е прочел, трябва да изпитва наслада от това. 

Тези, които контролират медиите, сами разбират дълбочината на кризата на СМИ. Тя е основана на кризата на адаптацията. Липсва диалога с аудиторията им. Реалния източник на властта е в собствеността им. Те са индустрия и търговия като всяка друга дейност на производството и пазара. Журналистите са платени като всички останали. Независимо от позата си на независимост, те фактически са партийни функционери, подхождащи към обсъжданите теми от определена, макар и често завоалирана позиция. Информацията насочена към обществото винаги влияе на поведението му. Журналистическото въздействие разчита на оперативността и едноактността на масовото разпостранение, на създаване на обществено настроение, често нетрайно и преходно, макар и непреминаващо без следи.

Важно условие за формиране на общественото мнение е фактора гласност, който е момент на публичността. Тя от своя страна способства за възникване на позиция, на масова реакция и подконтролност. Журналистиката въздейства върху съзнанието на личността и убежденията и. Тя формира определено морално съзнание и лично убеждение. Но основно тя въздейства чрез фактора системност. Масовата психика е поле за  формиране на идеологически ценности, привички и убеждения и има огромно значение за допира между морал и журналистика. Спецификата на общуването е не само в съдържанието, но и в средствата. То се осъществява с все по-съвършени технически средства. Социолозите считат, че основна причина за възникване на масовата култура следва да се търси в развитието на средствата за масово общуване. Възникването на масовата комуникация е свързано с масовото производство и потребление и с урбанизацията. Така се стига до разпадане и значително отслабване на традиционните връзки между хората. Според теорията на социалния контрол на американеца П. Роос широко се прилага метода на едностранното влияние. Според него комуникаторът е активния субект в комуникациите, реципиентът негов пасивен обект. На него се приписва способността да влияе във всяко желано от него направление. В крайната си форма се изразява като „промиване на мозъци”, скрито внушение, сублимална реклама. Тези функции на СМИ се разглеждат като рационални и ирационални. Към първите се отнася информирането, обучението, изразяването. Към вторите – натиска (реклама, пропаганда) и социална психотерапия (всички видове развлечения).

Информацията, която комуникаторът черпи от социалните групи и полето на събитията не се предава посредством каналите, такава каквато е. Тя преминава през поредица от филтри, които целенасочено променят информационния поток с цел оказване на точно определено въздействие. СМИ не са просто приносители и транслатори на информация, те са и идеологически инструменти. Медиите селекционират и елиминират вредните според тях факти, ако това е възможно, а най-често те биват интерпретирани в такава светлина, която изразява основната идеологическа позиция на тези, които ги притежават и контролират. Но престижът и авторитетът на журналистите не би могъл да бъде защитен, ако те се поддават на сензационност в изложението на събитията, слизат до равнището на слуховете, разпостраняват информация която има неверен и вреден характер и са в ущърб с интересите и основния мироглед на широката аудитория. Журналистът носи лична отговорност, която следва от достоверността и правдивостта на информацията, от самоограничаването което трябва да си налага в името на защита на обществените интереси.  И тук най-ясно се проявява присъствието на обществения интерес, като регулатор на поведението на журналиста, като елемент на професионалния му кодекс. В кодекса на „Морнинг Стар”, написан от Уорън Хардинг е записано:

„ Помни, че има две страни на всеки проблем. Знай и двете страни.

 Бъди искрен и истинен. Придържай се към фактите. Грешките са неизбежни, но се придържай към акуратноста.

Ще бъде по-добре да разкажеш една история точно, отколкото хиляди наполовина верни.

Бъди благопристоен. Бъди честен и общителен. Не шуми около себе си. Виждай доброто у другите и не им причинявай болка.

Ако си политически репортер, придържай се към фактите, разкажи историята каквато е, а не както искаш да я видиш.

Третирай почтително всички религии.

Ако е възможно, разобличавай обвинението в безчестие на невинен човек и дете.

Въпреки всичко, бъди ясен. Никога не използвай неприлични думи, или внушаващи неистина истории. Когато влизате в чужд дом, предпазвайте децата.”

Но какво общо имат тези морални журналистически кодекси от първата половина на ХХ век, с медийната вакханалия на която днес сме свидетели. Ще цитирам мнение от Фейсбук, с което съм напълно съгласен:

„Българските телевизии са най-долнопробните социални институции, които по вреда върху обществото граничат с углавна престъпност. Предаванията им са кухи, лишени от същина и маниер. Водещите на публицистични предавания са бездарни самозванци, страдащи от нарцистична мания, като че ли те са звездите на предаването. Журналистите, които апропо, са от провинциалната гвардия на амазонките, доминирът с тъпите си въпроси и досадните си маниери да прекъсват събеседника си. Шоу програмите са окупирани от едни и същи особи, за които свинският възторг и преекспонираните реакции са единствените критерии за комерсиална естетика. Аудио сигналът на абсолютно всички телевизии е отвратително променлив и неясен. По-пошлост и некомпетентност телевизиите у нас може би се превъзхождат само от българският парламент.”

Не съзнават ли представителите на СМИ, че разпространяваната от тях информация към обществото се материализира в реалността? И всички тези отвра­тителни и гадни образи, които те изстрелват в обществото, ще им се стоварят върху тях самите. И върху техните деца и внуци, доколкото тези представители на СМИ не живеят в облаците, а в това същото общество, сред тези същите хора, на които насаждат порочен начин на живот.

На това тотално негативно въздействие дават отпор единствено социалните мрежи. Всеки един от аудиторията на медиите вече не е пасивен обект за въздействие, а влиза в ролята на активен комуникатор. Чрез общодостъпните технологични комуникационни средства може в реално време да разкаже, заснеме и коментира събитие. Всеки потребител на социалните мрежи  влиза в ролята на журналист и в зависимост от морала и мирогледа си може успешно да се възпротиви на зомбиращата роля на официалните медии. Макар и звучащо куриозно, дори сегашния американски президент Тръмп изразява позициите си не чрез CNN, която ненавижда, а лично чрез постове в Twitter. Вече почти всички медии се превръщат в закъснели транслатори на коментари и публикации в социалните мрежи, което се превръща в погребален камбанен звън за водещата им роля в обществото.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg


Създадена на 15.09.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари