Една история помня аз от малка,
една история величествено жалка,
една история разказа ми морето,
как едно поле се влюбило в небето.
Гледало полето всяка нощ,
блестящите очи на своята любима,
любувало се то на мил разкош,
искало му се да може да я има.
с лъчи гальовни, със усмивка мила,
а вечер я изпращал до домът и
и дълго гледал как притихва и заспива.
Но можел само да я наблюдава,
да я докосне нивга не посмял,
можел само тайно да се наслаждава,
без да достигне своя идеал.
Небето също не успяло безразлично,
да спре навреме туй приятелство трагично
и трудно скривало, че имало мечта
и за полето греела най-ярката звезда.
Ала любов такава вижда ми се сложна,
любов такава се нарича невъзможна,
защото как ли би могло полето,
дори с любов да стигне до небето?
История такава помня аз от малка,
история велика, но и доста жалка,
история такава разказва днес морето,
как едно небе се влюбило в полето.
Калинка Петрова написа:
Преди повече от 12 години
Хареса ми историята за невъзможната любов.Среща се понякога и при хората и макар и много рядко понякога завършва с хепиенд.
Nina Askerlakova написа:
Преди почти 13 години
mnogo e hubavo!