Любовта, любовта, ах тя…

Normal_articles

Иван Петров си имаше любовница – Маца. Тя не беше нито по-млада, нито по-красива, нито по-умна от жена му Муца. Запознаха се преди шест години в кварталния супермаркет. Тя работеше като магазинерка там, а него по една случайност го беше изпратила жена му да купи хляб и колбаси. Харесаха се от първия поглед. Решиха да видят дали ще си паснат сексуално и затова още на другия ден преспаха заедно в апартаментчето, щом Муца отиде на смяна в бензиностанцията. Откритието им беше потресаващо – те бяха родени един за друг в леглото. И се започна една страстна история ту в неговия, ту в нейния креват, стига да ги нямаше половинките и децата. Това разбира се никак не беше лесно, защото много често се случваше смените им да съвпадат, а четиримата тийнейджъри, двама от негова и двама от нейна страна, си бяха нещо непредвидимо и неконтролируемо. Всяка събота и неделя си ходеха по селата, а те също бяха четири, тъй като родителите им и съответно на партньорите им бяха живи и здрави. С тяхна помощ се грижеха за куп животни, лозя, зеленчукови и овощни градини. Любовта им преодоляваше всякакви пречки. Тя притежаваше жизнените сили на бурените. Иван Петров беше човек с твърди морални принципи и спазваше всички ритуали към жена си и любовницата си. За всеки празник – цветя, за по-големите – парфюмче, а за рождените и именните дни – подарък. Той беше заварчик и печелеше добре. Както се казва: имаше за всички. Любовната му тайна беше грижливо пазена. Нямаше изтичане на информация, тъй че нямаше засегнати.

Всичко вървеше като швейцарския му часовник, купен на старо преди четвърт век, до преди шест месеца. Първо по-големият му син тръгна на частни уроци по български език и литература заради матурата. Всеки знае, че те никак не са евтини, а по-малкият реши, че е крайно време да се научи да плува. Не можеше да му откаже, защото така щеше да изразходва натрупаната енергия във водата, а не да дъни с уредбата по цял ден в дома им. След това съкратиха жена му и я изпратиха на борсата, а там, както е всеизвестно, парите са двойно по-малко. Тя, горката,започна да си търси работа всеки ден по обявите във вестника, ама кой е луд да вземе една стокилограмова петдесетгодишна матрона в критическата възраст, в магазин или заведение, пък където и да е. Тя дори се регистрира в десетина частни трудови борси, ама единственото, което те направиха беше да й приберат двайсетолевката за такса и да я засипят с обещания за хубава и добре платена работа в скоро време. То времето си мина и замина, а резултат няма. И двата се примириха с факта, че са хвърлили на вятъра парите. Единствената им вяра остана в старците, които с неуморна сила бълваха зеленчуци и плодове, месо и мляко, ракия и вино, вълна и консерви и от време на време и по някоя и друга стотачка от продаден хранителен излишък. С такива родители щяха да се справят и с световната икономическа криза. Да, ама преди месец му намалиха заплатата. Уж временно! Тъй били наредили шефовете от централния офис. Добре, временно – временно, ще го преживее някак като колегите си, ама точно сега беше сезонът на подаръците. Маца и Муца бяха родени през десетина дена. А малкият – някъде между тях. Как да се справи с положението?

Иван Петров не спа една нощ, втора, трета... и на десетата измисли решение. Взе си два дена отпуска. Запали колата си и отиде в съседния областен град. Обиколи всички магазини втора употреба. Внимателно преглежда, оглежда. Доста се порови, докато намери точно каквото търсеше. Закупи два великолепни копринени халата, единият небесносин, другият розов и един чифт маркови дънки. Прибра се и няколко дена дебна удобен момент, за да ги изпере с „Ариел". Това му коства много усилия, защото от както се ожени само Муца се занимаваше с домашната работа, а преди това – майка му. Най-голям проблем му създаде гладенето. Докато проумее, че ютията може да се регулира – изгори единия халат. Първо се ядоса, после си каза, че той е мъж за две жени и нищо не може да му се опре. Взе си болничен. Имаше познат лекар от тяхното село. Отиде и избра нов, още по-хубав, при това се случи с любимия червен цвят на любовницата му. Прибра се и цял ден се труди самоотвержено, за да го подготви и опакова в луксозна хартия. Накрая всичко изглеждаше като току-що закупено от бутик.

Когато с притеснение поднесе първия си подарък – жена му ахна, разплака се и го целуна така, както когато бяха гаджета. После синът му възторжено извика: „Тате, ти си върхът! От кога искам точно тази марка дънки!" Маца разгъна подаръка си. Усмихна се хитро и мило му каза: „Е, разбирам те. Криза е! Аз отдавна постъпвам така."

Още публикации в Конкурса


Създадена на 15.02.2012 г.

Коментари

Все още няма коментари