Искаш валентинка мила, сладка, пиша ти история, не много кратка!
Нека ти припомня за нашата младост, ще я помним до дълбока старост.
Помниш ли как случайно се запознахме и колко глупави бяхме?
Все двамата в една посока вървяхме и пред нищо не се спряхме.
Широки усмивки на лицата ни грееха , сърцата ни вечно пееха.
Всеки ден купони, луди песни, танци до зори, после на всеки му се спи.
Знаеш нашата песен, нали? Колко пъти сме я слушали, кажи!
Ние с часове дълго си говорихме, но и често за глупости спорихме.
Единия от нищото се вкисне, другия след него веднага писне...
След караницата тогава, любовта беше още по-голяма!!!
Обичахме разходките дълги, из природата с романтика пълни.
После животът ни се завъртя, дойдоха сватби и деца.
Веселбата луда бързо спря, дойде сериозното сега.
Ала и в това се гмурнахме и трудните моменти преплувахме.
И ето ни след години двама, седим си тука на дивана.
Все така красива си ти, винаги такава остани!
Че една си ми на света – моята жена!
Нека живи и здрави да бъдем ние, с другото всеки може да се сдобие.
Казвам ти го всеки ден – обичам те, бъди до мен.
Аз без теб и час не мога, веднага започва луда тревога.
Ти си до мен и сега, тихо на рамото ми слагаш ръка.
Без думи ние се разбираме, чувствата си не скриваме.
Друго нямам какво да кажа, другото ще го покажа...
Обичам те!
Все още няма коментари