Не се заглеждай дълго във очите ми –
опасно е. Дълбоко. И е тъмно.
А тъмното отглежда страхове
и после, с тях, вървенето е стръмно.
Не пазя във очите си небе.
Небето ми потъна и кротува
пак там, където никой не краде,
но как се стига – дълго се умува.
Не святкай със фенерче, не търси –
вървяната пътека е покрита
с износени от времето следи.
За невървян от никой път попитай.
Намериш ли го – стигнал си целта
с ключа, за който има я вратата.
А аз съм там – на дъното стоя,
в очите си, където дълго чакам.
Петя Божилова написа:
Преди повече от 12 години
Много мим хареса!