На дъното стоя

Normal_articles

Не се заглеждай дълго във очите ми –
опасно е. Дълбоко. И е тъмно.
А тъмното отглежда страхове
и после, с тях, вървенето е стръмно.

Не пазя във очите си небе.
Небето ми потъна и кротува
пак там, където никой не краде,
но как се стига – дълго се умува.
Не святкай със фенерче, не търси –
вървяната пътека е покрита
с износени от времето следи.
За невървян от никой път попитай.
Намериш ли го – стигнал си целта
с ключа, за който има я вратата.
А аз съм там – на дъното стоя,
в очите си, където дълго чакам.

Още публикации в Конкурса


Създадена на 18.02.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Петя Божилова написа:

    Преди повече от 12 години

    Много мим хареса!