club50plus.bg

След толкова години, пак да ме харесва?
След брак полувековен, пак коси да сресва?
„Дали е нещо болна? – мисля си с покруса.
- Във болницата, здраво ще ни друсат..."

Червило слага, точи епилиран крак,
из къщата витае сластен полумрак.
- „ Добре се справи снощи." – казва,
заголила бедра и пищна пазва!

Почесвам със тъга дюкяна.
Май стана тя, каквато стана?
От седмици съм нощна смяна,
започва да мирише на измяна.

Излизам уж, а спускам се в мазата,
стаен, подготвен във ръце с лопата.
Какво ли ще ми дойде на главата,
щом тъй се е възторгнала жената?

Проскръкцват пантите във мрака
и гледам себе на два чужди крака.
Промъквах се по стълбите със песен,
но всъщност киснех долу – зъл и бесен!

Последвах го, отблизо да подслушам,
а тя го грабва мигом от вратата:
- „Сменил си се? Ах, Ганчо непослушен.
Предчувствах го, та съм управила кревата!"

Представяш ли си, дявол да го вземе?
Това момченце се представяше за мене!
Добре, че със жената гоним шейсесетака.
Не ми се гледат още два – три изтърсака.

Притиснал зъби, чест, достойнство поругано,
отидох в работата, та спокойно да размисля.
- Ще видят те, какво им готви, бате Ганьо? –
зарекох се, щом моят план се заизбистри.

Контето проследих в зори и го проучих.
За мой късмет работеше редовна смяна.
Каквото трябваше, набързо го научих
и като него се подложих за размяна. 

- Сменил си се? – възкликна рижа дама.
Съзряла половинката си в моя милост.
Разчувствана ме дръпна към дивана...
прекрасна беше тази нова-стара близост.

Летяха дните. Позагладих косъм.
На двойника си хвърлях поглед. Отдалеч.
Ала по Коледа, съдбата – точно в осем.
Събра ни двамцата във кръчма, недалеч.

Прегърнал дама непозната, но красива,
разтягаше локуми. Кучият му син.
Изгледа ни с колежката със ревност дива
и смръщи чело, като лапнал аналгин.

На погледа, отвърнах както подобава,
но вътре ме загложди чувство неизвестно:
- „Защо оставил е жена ми без забава,
а тук се пъчи със девойче, доста прясно?"

Едва ли двойникът ми мислеше различно?
Познах в очите му терзание и мъка:
- „Защо брато, така държиш се неприлично?
Нима със моята, ви предстои разлъка?"

Прегърнах го и думи заговорих –
нечувани, нечакани и странни.
Ядът и огорчението си преборих,
напук на ругатни и клетви ранни:

- Макар да си чаровен грозобойник –
направо, братко си ми точен двойник!
По тази валчеста, препатила кратуна,
ми иде мигом с радост да те цуна!

- „Сполай ти, мощен баджаначко." –
отвърна ми със реч достойна.
- „Наричат ме в квартала – Рачко.
Да пием по ракия двойна!"

- Близнаци ли сме ние или що? –
премигва баджето с едното си око.
Потърква със ръката рус мустак
и точно като мен, току потропва с крак.

Запихме се като канал затлачен,
зарязахме и дами и колежки.
Обсъждахме с тъга живота брачен,
разказвайки за своите болежки.

Прибрахме се със чест удовлетворена
и вече не пристъпваме чертата.
Жената живна. Шъта пременена,
а аз не слизам повече в мазата.

За чудеса говориме, понявга с баджанака.
Глави навели, във съучастие и обща слука.
Не ни кори, а стъпвай здраво с двата крака –
все някъде, очаква те и теб братле, сполука!

Още публикации в Конкурса