club50plus.bg

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш белият паднал лист хартия и усещаш пронизваща болка – точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи – познати, любими, желани. Изгубени. Липсват ти, това отдавна си го осъзнал. Те те гледат по един странен, непознат начин, но той те кара все повече да ги обикваш. Ако погледнеш в тях, потъваш и не можеш да изплуваш. Забравяш какво искаш да кажеш. В моментите, когато Тя не е доволна и ти не й се подчиняваш... превръща те в пепел: катранено черна, студена, забравена. И го прави само с поглед, без задръжки. Ти не можеш да и устоиш, дори тогава. А как обичаш сочните й устни, нали? Изпиваш ги страстно, жаден, всеки път искаш още и още. Ненаситен си.

Листът. Защо е тук? Отиваш бавно и несигурно до другия край на стаята, опипваш цялата стена, докато намериш копчето. Светлината от крушката осветява всичко. Листът е целият изписан. От Нея. Рязко свиваш ръка в юмрук и правиш хартията на топка. Търсиш начин да забравиш любимите очи, но нещо те дърпа към рафта в края на стаята. Рафтът със спомени в паяжини, така го нарича тя. Тук са събрани всички радости, болки, разочарования, победи, чувства и мечти, набутани и намачкани. Започваш да подреждаш, бавно вадиш всеки спомен и грижливо го почистваш от праха, който е насъбрал. Всички те са красиви, по един специфичен начин. Направиха те такъв, какъвто си. Заради тях се превърна в мъж с характер. Характер, слаб пред една единствена жена. Тя е твоята Ахилесова пета. Всичко те връща към Нея. Незабравима или незаменима? Дали Тя е такава по принцип, или ти я направи? Отговор липсва. Купчина спомени те засипват. Не помръдваш и оставаш под тях, затрупан, безсилен. И отново с Нея...

Спомените минават като кино – лента в съзнанието ти. Първата ви среща, белите орхидеи, нейната рокля, ефирно падаща, красивата й усмивка и палавите очи. Най-красивото момиче, тогава си каза ти. Колко ли дълго ще я имам?... Със скоростта на светлината преминава следващият кадър: първата ви целувка – гореща, спонтанна, незабравима. Устните и имат вкус на боровинки, тя предпазливо те докосва и не знае какво точно да направи. Струва ти се толкова уязвима, неопитна и невинна. Точно тези нейни качества обикваш всеки път, когато я заговаряш или докосваш. Най-съвършенното същество, което някога си виждал... и обичал.

Изправяш се бавно и се изтупваш от спомените, вкопчили се дрехите ти. Ярка бяла светлина те кара да присвиеш очи. Оглеждаш се и виждаш, че вече е ден. Как толкова бързо се изниза нощта? Все още осъзнавайки какво става, отиваш до прозореца. Навън всичко е бяло, няма никой. Вали същият сняг, като този от първата ви среща. Точно преди година...

Още публикации в Конкурса