Светът пълен е с искри, животът вечен е нали?
Времето като че ли е спряло,
сърцето пак е затуптяло.
Ти ми подари звезда
сред облаци от мрак и тъмнина.
Слънцето започва да изгрява и всичко наоколо заблестява.
Колко радостни слова ще чувам,
през безсънните си нощи ще бленувам,
ще рисувам пак със любовта,
защото знам колко хубаво е да обичаш,
щом обичан си и ти.
Все още няма коментари