club50plus.bg

Стъпките глъхнещи в нетърпението на очакването се спряха пред вратата ми. Дъхът му – топъл и нежен, влезе пръв и предупреждаващата му ласка ме погали.

Мъжът застина чудейки се дали да почука не разбирайки бързината на
любовното знание.

Мисълта за освобождение дойде, ала я отпратих оставяйки мъжът в
несигурността на мигът. Тръпката го поведе в познанието на вината. Вината – в познанието на необходимостта. Необходимостта – в познанието на Любовта. Мигът беше богат и мъжът готов за срещата.

Моят мъж – желан и изтрадан! В душата ми като на екран се заредиха дните на познанството ни. Тежките капки дъжд се сродиха внезапно върху дърветата. Изненаданите клони приклекнаха и водата се изля на земята. Аз бях между тях.Не ме искаха! Побутваха ме от ляво, от дясно не оставяки сухо нито едно ъгълче от дрехите ми. Земята се изплъзваше под краката ми, хлъзгава и мокра, безнадежно чужда в гонидбата на сушина. Небето ми крясваше от време на време и всяваше ужас в уморените ми крака. Дъждът беше по бърз от мен и ме изпреварваше където и да исках да се скрия. Гонидбата се скри в умората и надеждата за подслон се отдалечаваше. Дърветата спряха преследването и се свиха в границите на съществуванието си. Пътя се отвори за да видя подаръка си.

Мъжът изненадано ме погледна и се засмя не вярвайки на моята действителност. Изниквайки като гъба пред него, захвърлих огорчението си и се пресегнах към парчето найлон провиснало от колата му. Думите се плъзнаха, несигурни в бездната на мълчанието, но бързо се гмурнаха простирайки познанството. Дъждът, любопитен, се умълча. Слънцето, не познавайки дискретността, дръпна завесата на облаците, изсуши косата ми и се спря в очите на мъжа. Смехът звънна на сърцето и го обеспокои в мълчанието на всекидневието. Ръцете се сляха в една участ обсебвайки тръпката. Сбогуваха се за вчера и уловиха утрото за винаги. Незнанието беше красиво защото ни направи откриватели.

Спомените ми препускаха. Имаше ли дни? Или нощи? Всичко се превърна в миг! Пълен до пръсване! мечти, болка, разкаяние и прошка, радост и надежда. Начупеното разнообразие опитваше шпагата си!

Мъжът правеше първите стъпки в безкрайността на любовта. Моите крила укрепваха. Денят чакаше, беше разпределил кутиите с решението и полека, лека разцепваше мигът. Моето знание беше родено и с всеки ден укрепваше. Мъжът се мяташе в своята несигурност. Огънят на любовта беше лумнал в сърдечната му камина и изгаряше злочестието на забавлението. Решението бе проправило пътя на сигурността. Времето беше ограничено.
Мъжът го разбираше и борбата за надмощие беше в разгара си. Наградата бях Аз – обичаща,нежна и вярна. Мъжът го знаеше! Беше умен и харесваше наградите. Беше от победителите които знаеха сладостта на загубите!

Страхът се опита да отвори прозореца на мозъка ми. Не му позволих! Вярата залости здраво процепа и отряза кутрето което беше промушил. Познавах вече мъжа и сигурността за неговата сила удвои надеждата.

Отвън пред вратата стоеше моят ден – топъл и пълен със слънце. Даже когато вали след дъжда никнат цветята.

Вратата се отвори и мъжът прекрачи в стаята. Взе в прегръдките си очакващата го жена. Устните и бяха нежни и топли. Сладостта и го замая. Сърцето му изригна поемайки другото сърце.

Мъжките ръце ме стегнаха в обръча на съществуванието. Очакването се разпука. Сладостта на победата пови бъдещето! Ръцете на моят мъж бяха нежни закрилящи в своята сила.

Сърцето на моята жена беше целият свят! Той ми принадлежеше!

Един мъж и една жена – толкова вечни и толкова нови!
Като безкрайността на съдбата! Като безбрежността на живота!

Още публикации в Конкурса