Тя е в погледа, в думите, в жеста.
Цвете, полъх, милувка, сълза.
Тя усмихва, ранява, раздава надежда –
в утрото, в деня и нощта.
Спътница, сянка, мечта.
Все сезонна, различна и вятърна,
тя е нежност, и дъх... топлина.
Тя е въздуха, водата и вярата.
Сърце, тишина и съдба.
С часове би седяла на гарата –
в очакване, шепот, молба.
Тя не пита, не чака, не моли.
Търси, вярва, прощава, лети.
Тича боса, сърцето ти носи
и рисува по него дъги.
Тя ревнува, боли и се врича,
взима, дава, прощава, руши.
Безконечно може в душата да стича
щастие, мъка, усмивки, сълзи.
Може много ранима да бъде –
плаче, страда, дарява, тъжи.
Благодарна е, щедра и пряма,
но боли я от фалш и лъжи.
Може още много да бъде –
милосърдна, чаровна, добра.
От сърцето ти всичко да вземе,
или да прелее от щастие то.
Да, тя е всичко, което се случва
от утрото, през деня, до нощта...
Идва с първият дъх на земята
и си тръгва с дъха на смъртта...
Radostina Dragoeva написа:
Преди почти 13 години
Хубаво е, мила Соня!Любовта е над всичко и всички!Успех!:)
Костадин Костадинов написа:
Преди почти 13 години
Тя е.... като Соня!