Закъсняло признание

Normal_articles

На татко

Прости, че късно те разбрах!
Разбрах те късно, мили татко!
„Обичам те!" не ти казах
и след тебе не затичах.

Горчи ми на душата грях –
Без думи само те прегръщах.
Усещах, че си тръгваш-ах!
Защо сълзите си преглъщах!

Усмихвах ти се, глупости редях,
А ти преструваше се, че ми вярваш.
През сълзи беше моят смях,
А ти отказа се да вярваш.

Отказа се да бъдеш жив.
Не вярваше във лековете,
Преглъщаше ги мълчалив
и само погледът отчаян беше.

Прости ми, татко!
Веч късно е да те заричам.
Когато „там" се видим пак,
Ще чуеш колко те обичам!

Още публикации в Конкурса


Създадена на 12.02.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди почти 13 години

    Чудесно - /погледнато отвсякъде/.