Прости, че късно те разбрах!
Разбрах те късно, мили татко!
„Обичам те!" не ти казах
и след тебе не затичах.
Без думи само те прегръщах.
Усещах, че си тръгваш-ах!
Защо сълзите си преглъщах!
Усмихвах ти се, глупости редях,
А ти преструваше се, че ми вярваш.
През сълзи беше моят смях,
А ти отказа се да вярваш.
Отказа се да бъдеш жив.
Не вярваше във лековете,
Преглъщаше ги мълчалив
и само погледът отчаян беше.
Прости ми, татко!
Веч късно е да те заричам.
Когато „там" се видим пак,
Ще чуеш колко те обичам!
Костадинка написа:
Преди почти 13 години
Чудесно - /погледнато отвсякъде/.