Железопътен спомен

Normal_articles

Пътувах аз с колата стара
покрай счупената ЖП гара
и в ума ми се въртеше песен
изпълнена отдавна с глас чудесен.

Та тази песен чудновата
дълбоко бръкна ми в душата
и в миг усетих тръпка стара
затуй паркирах до довара.
Бях сам, а нежния гласец
звънтеше в мен като звънец
и в кратък миг, от чудо озарен
образ появи се на седалката до мен.
Видях я пак със розовото цвете,
с косите златни чак до раменете,
видях очите нейни, пълни със мечти,
а по устните омайни, хиляди звезди.
Такава си я спомних, малка и прекрасна,
нежна и любезна, влюбена и страстна,
обичаха се лудо нашите сърца
и едно за друго сътвориха чудеса.
Залези красиви и изгреви омайни,
скриваха, без страх, малките ни тайни
и неусетно, сякаш, любовта успя
в едно да събере две влюбени тела.
Песен аз написах и на нея посветих
всяка малка строфа, всеки кратък стих,
поеми романтични пишеше пък тя
и любов, безкрайна, помня, обеща.
Но лятото отмина, сезона захладня
и все по-рядко срещахме се в моята кола.
От учене и работа, време не остана
и между сърцата, влюбени, се отвори яма.
Така веднъж, в колата, както си седяхме
бяхме изморени, дълго си мълчахме
и идея страшна в сърцата се прокара
на любовта ни края сложихме пред тази ЖП гара.
Години аз минавам все по този път,
но не смеех да застана пред безмилостния съд,
на нашето старо място, в нашата кола
от където почна и където свърши любовта.
Може би отдавна си далече ти
не знам какво живота на тебе отреди,
но сигурен съм само, че в света суров
ти все още помниш нашата любов.
Защо решихме да се разделим,
а не се вслушахме в гласа така любим,
който безпомощно крещеше в нашите сърца,
че само по веднъж се среща любовта.
Сигурен съм помниш, тази ЖП гара,
да знаеш само колко днес е овехтяла,
ала както любовта ни, тя още се държи,
кой знае, може би отново ще ме срещнеш ти.


Създадена на 06.11.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари