Песен за магията
Магьосник съм аз – на дявола адютант.
На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант.
И всички ще ги нанижа на огърлица.
С нея красотата ти ще накича.
И нека всеки диамант „богиня" те нарича
и ти напомня колко магьосникът те обича.
А когато съм пиян като свиня,
прости и си спомни за други времена.
И когато уморено тялото се предаде на старостта,
ти не забравяй на магьосника вечната душа.
Че скоро там, във Вселената безкрайна,
пак ще сме аз, ти и магията ни тайна.
Песен за „ами сега"
Евангелистът ми избая,
че ще вляза в рая.
Изръмжа гласа на Луцифера,
че съм му в тефтера.
Атеистът ми рече,
че няма да ме има вече.
Будистът разклати глава.
– Ще се преродиш, ама муха.
А пък аз горкия...
Ами... ще пия една ракия.
Песен за моята религия
Вярно – факт почти невъзможен,
но аз съм много религиозен.
Религията ми проста е една,
набързо ще я обясня.
Десетте команди опростих
и в една единствена ги обединих.
Командата ми свята и главна,
е никога да не се подчинявам на команда.
Че който тръгне команди да дава,
явно за нищо не става.
И болест черна има в главата
и яко му тропа дъската.
А религията си толкова уважавам,
че и собствените си команди не ебавам.
Песен за думите
Думи, много думи промълвих,
с думи чаровни сърцето ти плених.
Думи бързи и думи кратки
за откраднати мигове сладки.
Думи мили, изречения, слова
тихо си споделяме до сутринта.
И думи, само думи притежавам
да ти кажа, че те обожавам.
С интимни, нежни думи те събличам
и пак с думи ти шептя, че те обичам.
Александър Маринов е от „старото поколение“ български емигранти. Живее в Мелбърн, Австралия. Женен е, с три деца. Въпреки че напуска социалистическата си родина едва двайсетина годишен, предпочита да твори на майчиния си език. Освен в поезията, пробва силите си в автобиографичната проза, но за съжаление е твърде зает да ухажва нежния пол, за да завърши романа си докрай.
Повече за него и патилата му по нашите и по чуждите земи може да прочетете тук.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Валентина Костова написа:
Преди повече от 13 години
Здравй Учо!
Постни и проза, моля!