Алхимия

Врето ме довя на тази земя.
Normal_poetry

Времето
ме довя на тази земя.
Времето
ми поднесе любовта.
Времето
издуха младостта ми.
Времето
в стъклинеца
ще затворя
и ще отпия.

 

Притихнал в студената нощ

Притихнал в полунощ
под звездите трептящи,
с очи приковани в лицето ми младо
и приканват ме с ликът си студен,
да повярвам в тяхната тайна.
Ах, тези очи ..., звезди очи -
с лека насмешка премигват.
Но са ледено студени.
През кръвта ми потичат
ледени тръпки,
смразяващи сърцето,
а мислите - пътеки ледени.
Притихнал в студената нощ -
търсех надежда.

 


Създадена на 17.05.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари