Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Благослов
Когато вятърът утихне
и луната изръси звезди,
когато нощта се усмихне
и моят свят затрепти,
тогава искам да си до мен.
Да ти разкажа за последния ден,
за хората, които видях,
за мечтите, които мечтах.
Да погалиш с поглед челото ми,
да стоплиш с нежност леглото ми.
Да ме завиеш кротко, с любов,
Да ми дадеш тих благослов...
Твоите очи
Обърнах се ... и замрях...
Видях очите ти - в тях ...
море от любов,
океан от живот...
Поисках – в тоз миг
животът да спре,
да се гмурна в това чисто море,
да изплувам на лазурния бряг
и да спра моя вечен бяг;
да забравя всички злини,
да знам, че това тук си ти.
Но тебе те няма...
Това е измама.
Това са само мечтите ми,
отразени в очите ми,
които виждат
очите на нашия син...
Защо
Обичам слънцето,
защото ти го обичаше.
Обичам дъжда,
защото ти го обичаше.
Обичам цветята,
защото ти ги обичаше.
Обичам мравките,
защото ти ги обичаше.
Обичам хората,
защото ти ги обичаше.
Обичам живота,
защото ти го обичаше.
Благодаря на Бога,
че си бил в моя живот!
Но защо
все още не си...
Казвам се Венета Григорова. На 58 години, от София. По професия съм лекар. Но по втора магистратура - Здравен мениджмънт, работя като експет по контрола на експертизата на работоспособността. Вдовица съм. Имам двама прекрасни синове - студенти, с които много се гордея. Често се опитвам да помагам като частно лице и на други хора, изпаднали в беда - млади или по-възрастни. Не винаги успявам, но не спирам да опитвам. От години пиша къси разкази, но не съм публикувала до сега, защото това за мен е само задоволяване на една вътрешна необходимост, без претенции за професионализъм в тази област.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари