club50plus.bg

Боли ме от горчилката през дните,
която направи си гнездо в душата ми.
И свивам се сама сред глухите стени,
а за света от днес ме няма… Няма ме…
И стене всяка фибра в мен, и кънти ми
по объркани завои от мъката в очите,
а вън е болка и болката изяжда мен,
а аз сълзи изливам посред тъмите.
Душата ми без обич сви се и се смали,
а сърцето ми от клещи е прихванато.
И крещя без думи. И всичко в мен крещи.
Без глас останах по водовъртеж нелунен.
И нямам вяра- накъсах всичките си дни,
а любовта ми се оказа някаква химера.
Къде съм… Оказах се в улица без дни.
Нощите ми се превърнаха на камъни.
И пак повтарям си съвсем сама без глас
как нуждая се да бъда твоя… някому.
И се взривявам до сто луни. И до сълзи.
Безпътие затискам под крайречен камък.
Изслушах болката си.Забравени мечти.
На автопилот от днес живота си оставям.

----

Сбогувам се сега с напразните надежди.
Една невъзможна приказка на глас изплака.
Взех си спомен. За всичките си идни дни.
Не плача вече...
Няма смисъл...
Няма смисъл...