club50plus.bg

Бялата ми къща

Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е – аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде –
нещо ли да ми разкаже?
Толкова много далеч съм – самотно щурче
нейде, под шумка, в боаза.

Свети над моята къща черна луна.
Мръква я – бялото пие.
Орехът, свъсил коруба, чак мен отмълча –
стръкче под черна синия.
Тъмно е. Вече забравям, не виждам назад.
Късно е, за да се връщам.
В трън калдаръмът обрасна и черна луна
глътна ми бялата къща.

Обесница

Аз се връщам понякога през златокосите просеки –
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам – парче от строшената стомна.

Тишината ми глуха остана от толкова писъци,
на изкъртена панта й висне вратата.
Изоставена хижа. - Освен за подслон на лисиците,
няма друго какво да се случи нататък.

Аз се връщам сама да приседна на края на лятото,
а очите ми – ягоди търсят в тревата.
Няма ягоди. Само къпинов трънак в избуялото
пъпли хищно и хижата бавно пропада.

ПродънИ се, небе! Изплачи ме докрай с дъждовете си –
чак и аз да забравя, че мен ме е имало!
На къпиново трънче до капка да висна – обесница,
дето гроб не намира за своето минало.

В очакване на вехтошаря

Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той – с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък – мъж.

После ясно – тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя...
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите – на сутринта.

Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят –
мама с татко си имат деца.

След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се – цип до плоха.

Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.

И накрая и тя се преселва при него –
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.

 

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]