Бялата ми къща
Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е – аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде –
нещо ли да ми разкаже?
Толкова много далеч съм – самотно щурче
нейде, под шумка, в боаза.
Мръква я – бялото пие.
Орехът, свъсил коруба, чак мен отмълча –
стръкче под черна синия.
Тъмно е. Вече забравям, не виждам назад.
Късно е, за да се връщам.
В трън калдаръмът обрасна и черна луна
глътна ми бялата къща.
Обесница
Аз се връщам понякога през златокосите просеки –
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам – парче от строшената стомна.
Тишината ми глуха остана от толкова писъци,
на изкъртена панта й висне вратата.
Изоставена хижа. - Освен за подслон на лисиците,
няма друго какво да се случи нататък.
Аз се връщам сама да приседна на края на лятото,
а очите ми – ягоди търсят в тревата.
Няма ягоди. Само къпинов трънак в избуялото
пъпли хищно и хижата бавно пропада.
чак и аз да забравя, че мен ме е имало!
На къпиново трънче до капка да висна – обесница,
дето гроб не намира за своето минало.
В очакване на вехтошаря
Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той – с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък – мъж.
После ясно – тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя...
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите – на сутринта.
Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят –
мама с татко си имат деца.
След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се – цип до плоха.
Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.
И накрая и тя се преселва при него –
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Дина написа:
Преди около 12 години
Прекрасни стихове, мерси за това, че сподели. Но най-прекрасното е, че авторката е жива, че докато мина по свързващите линкове и както съм незапозната, мислех, че е някаква трагедия като Петя Дубарова.
Прекрасно е. Хубав нов ден на всички !
Дина
Радост Даскалова написа:
Преди около 13 години
Благодаря ви - Георги, Галена, Иван Груев!
Благодаря сърдечно и на екипа на Клуб50плюс за публикацията!
Благодаря!
Иван Груев написа:
Преди около 13 години
Хубави стихотворения. Поздрави!
Галена написа:
Преди около 13 години
Поздравления, Радост! Удоволствие е човек да се спре при стиховете ти!
Георги... написа:
Преди около 13 години
Винаги чета стиховете ти с вълнение, още откак ги открих преди година или две в блога ти. Чудесни са! Измежду тук посочените, си избирам "В очакване на вехтошаря". Поздрави!