Да приседна на края на лятото

Normal_image038

Бялата ми къща

Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е – аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде –
нещо ли да ми разкаже?
Толкова много далеч съм – самотно щурче
нейде, под шумка, в боаза.

Свети над моята къща черна луна.
Мръква я – бялото пие.
Орехът, свъсил коруба, чак мен отмълча –
стръкче под черна синия.
Тъмно е. Вече забравям, не виждам назад.
Късно е, за да се връщам.
В трън калдаръмът обрасна и черна луна
глътна ми бялата къща.

Обесница


Аз се връщам понякога през златокосите просеки –
там пътеката още с мъха си ме помни.
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам – парче от строшената стомна.

Тишината ми глуха остана от толкова писъци,
на изкъртена панта й висне вратата.
Изоставена хижа. - Освен за подслон на лисиците,
няма друго какво да се случи нататък.

Аз се връщам сама да приседна на края на лятото,
а очите ми – ягоди търсят в тревата.
Няма ягоди. Само къпинов трънак в избуялото
пъпли хищно и хижата бавно пропада.

ПродънИ се, небе! Изплачи ме докрай с дъждовете си –
чак и аз да забравя, че мен ме е имало!
На къпиново трънче до капка да висна – обесница,
дето гроб не намира за своето минало.

В очакване на вехтошаря

Панталон и пола в нацъфтялата нива.
(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)
Тя с плисе го докосва, той – с крачол я обвива...
Тя е вече жена, той пък – мъж.

После ясно – тя бяла е, той е във черно
сред шампанско, гълчава, цветя...
И заспиват прегърнати и уморени
чак след гостите – на сутринта.

Скоро вън, на въжето, прострени се веят
панталонче и малка пола,
а големите важно до тях се люлеят –
мама с татко си имат деца.

След години просторът на двора пустее.
Само стар панталон и пола
мълчаливо се сгушват, скатани в прането,
и докосват се – цип до плоха.

Отминава ги времето и в чекмеджето
панталонът прибран е да спи,
а полата понякога в скута си вечер
го прегръща и тъжна мълчи.

И накрая и тя се преселва при него –
панталон и пола дремят с гънки накръст.
Вехтошаря очакват кога ще ги вземе
и сънуват онази разцъфнала ръж.

 

Коя е Радост ДаскаловаРадост Баева–Даскалова е родена в България. Завършила е руска и българска филология. Работила е в частния сектор. Понастоящем живее в Лондон със семейството си и публикува нещата си по българските сайтове за литература. Нейни публикации: вестник „Зов за истина", списание „Европа 2001" и Алманах „Околчица".

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]

 


Създадена на 24.09.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Дина написа:

    Преди повече от 12 години

    Прекрасни стихове, мерси за това, че сподели. Но най-прекрасното е, че авторката е жива, че докато мина по свързващите линкове и както съм незапозната, мислех, че е някаква трагедия като Петя Дубарова.

    Прекрасно е. Хубав нов ден на всички !

    Дина


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Радост Даскалова написа:

    Преди около 13 години

    Благодаря ви - Георги, Галена, Иван Груев!
    Благодаря сърдечно и на екипа на Клуб50плюс за публикацията!
    Благодаря!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Иван Груев написа:

    Преди около 13 години

    Хубави стихотворения. Поздрави!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Галена написа:

    Преди около 13 години

    Поздравления, Радост! Удоволствие е човек да се спре при стиховете ти!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Георги... написа:

    Преди около 13 години

    Винаги чета стиховете ти с вълнение, още откак ги открих преди година или две в блога ти. Чудесни са! Измежду тук посочените, си избирам "В очакване на вехтошаря". Поздрави!