Помниш ли ти, пораснало дете,
колко хубаво бе да растем през деветдесетте?
От агресия и технология необременени,
винаги щастливи, весели, засмени...
Без джаджи и компютърни игри военни,
само забавления истински и пълноценни -
игра на топка, стражари и апаши
колко безценни са спомените наши...
Волейбол навън, народна топка,
на педя от земята или пък разходка
в гората дивна за къпини,
или пък да крадем от сочните смокини
на безпомощната възрастна съседка,
а после да ги хапнем сладко на нечия беседка.
Ближехме сочна диня и ледени близалки,
тогава нямаше други сладки залъгалки.
Нямаше молове, чалготеки, 3D кина
живеехме в истинска магическа страна.
Растяхме свободни и на воля
с мисълта „каква беля да сторя?"
Растяхме истински, щастливи,
а не затворени и срамежливи.
На палавите си игри бяхме сценаристи,
родени с буен дух авантюристи.
А днес растет те без капчица въображение,
с нямо и равнодушно изражение,
затворени в кибритени кутийки
пред компютри и модерни гъзарийки...
Лишени от истинско детство,
където игрите са основно средство
за всякакви печалби материални
в създаването на светове изкуствени и виртуални,
където всичко е една илюзия, измама
в която за фантазиите детски място няма.
А нашите игри и спомени безценни
ни превърнаха в мечтатели и хора пълноценни...
Помниш ли ти, пораснало дете
колко беше хубаво да растем през деветдесетте?
* * *
Цветка Златанова написа:
Преди повече от 11 години
Браво Боряна!
Много добре си го написала! Така беше някога и добре е да си спомняме за това време, когато за да видиш приятел трябваше да му отидеш на гости, а не да му звъниш на скайпа.
Пожелавам ти успех!