В чужбина
Когато паднеш и крак охлузиш
намазваш с мехлем: да, боли
но след време болката минава
и белег само за спомен ти остава.
И друга болка има: по-силна
името и е болка- САМОТА!
лягаш и тя с теб заспива,
на сутринта- кафе приготвяш .
Уви, сънливата след теб върви,върви.
На улицата многолюдна ти излизаш,
срещаш се с хора,чуваш непозната реч
и бавно пак в къщи се прибираш.
Връщаш се в миналото и
с красиви мигове се сливаш,
наслаждаваш се и си щастлив,
някой по рамото те тупа.....
Тя не те оставя, все боли, където и да си,
едва ли има някакъв мехлем,лечебен,
който завинаги да я обезсили и заличи.
Защо не спира - до кога ли ще боли?!
Красота
от лицето нежно с очите сини и игриви
бавно,срамежливо се отронват две сълзи
какво ли в тях се крие- радост, или тъга
едно сърцето знае-то мълчи,но все тупти.
след кратък път следи горещи те оставят,
душата чиста,ранима с какво ти би сравнила
с камбанки бели,сгушени в крехкото стъбло
мисли за две неща с еднакво име-момини сълзи.
пъстра пеперуда из полята волно полетя
как нейните окраски с цветовете на дъга
галят и докосват дългите , извити мигли
те със слънчевия лъч са символ на любов.
сърничка плаха бързо по пътеката премина,
навярно търсеше вода от ручей в тихата гора.
Грациозността й как прилича и напомня за
една жена чаровна,пеперуда пъстра и сълза.
Нека се научим да почитаме и опазваме природата,
да обичаме всички животни и растения,
да търсим и даваме винаги само доброто у хората
и да се радваме на красивото - създадено от човешките ръце!
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
По-зле е, ако личността е имала лоши мигове, и най-зле, ако не е имала "красиви мигове".