Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
ПРЕЗ ЗИМАТА
Така добра и влюбена във хората
ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо?
Защо, Душа, като врата разтворена,
попиваш нежност зрима и незрима?
И като в храм, молитвено изтръпнала,
мълчиш, Душа, за ласки зажадняла.
Но днес не си ни черна, ни помръкнала...
Снегът отвън и теб направи бяла.
ДУШАТА МИ
Душата ми
простенва във нощта
като отчупена
без нужда
клонка
от нечия ръка.
Небрежно,
без да се замисля,
със опита на виртуоз,
подхвърля този клон жонгльорът-вятър.
Очите си затварям
и сънувам
една
добра ръка
да гали...
КАТО ПЧЕЛА
Аз искам, без да бързам,
от живота
да пия бавно глътчици нектар.
Като пчела,
пробождаща с хобота,
цветче подир цветче.
И този стар
закон
в живота си да спазвам,
за да усетя пълно радостта
след болката,
която ме прорязва.
За да посрещна с мъдрост
старостта!
Родена е в София. Завършва „Българска филология” през 1994 г. в СУ „Климент Охридски”. Годините на прехода обаче я изстрелват в съвсем различна орбита – през 1995г. след конкурс става икономически репортер, а впоследствие и радиоводещ в радио „7 дни”. Учи „Финансов мениджмънт”в Центъра за следдипломна квалификация към УНСС. 14 години работи като банков и финансов репортер в различни български медии – БТА, радио „Експрес”, в. „168 часа”, сп. „Businessweek България”, телевизия „РЕ:ТВ”. Как поетичната душа се вписва в тънкостите на финансовия свят, въвеждането на валутния борд в България и дебрите на банковите тайни? – отговорът е прост – с много любов към хората и това, което прави. Вярва, че няма по-голям учител от ЖИВОТА (ако имаш очи и сетива за незримото) и от ЛЮБОВТА – към хората, децата, природата и света. Поетът, пред който се прекланя е Дамян Дамянов (чиито стихосбирки до 1989г. заема от библиотеките и преписва на ръка, защото тогава не се преиздават и не могат да се купят), както и ефирната и ненадмината Петя Дубарова. Учи се и от писателите сърцеведи – Ерих Мария Ремарк, Джеймс Клавел, Колийн Макклоу. Вярва, че няма нищо случайно, а животът е най-великият творец и най-голямото чудо на земята и казва, че в стиховете си първо е предсказала собствения си живот, а след това го е изживяла ред по ред. Сега ѝ предстои да предскаже следващите 20 години и ако е рекъл Бог – да ги изживее – „От светлата страна... на луната”.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Снежка написа:
Преди почти 14 години
Джуфи, продължавай... Обичам те
четящ написа:
Преди почти 14 години
Чакаме още стихове на същата авторка!
Юлияна Янкова написа:
Преди почти 14 години
Скъпи приятели, познатиje и непознати, писали тук, благодаря от сърце за хубавите думи. Ако въпреки времето, в което живеем, съм успяла да докосна нещо в душите ви, значи си е струвало...и услието да се взирам във всеки от вас през годините не е било напразно. Благодаря и до нови срещи. Надявам се, скоро...
Nadya написа:
Преди почти 14 години
Юле, знаех, че си най-добрата в репортерския си ресор, но не подозирах какъв майстор си на думите. Гордея се с теб!
Веско написа:
Преди почти 14 години
Бих казал че да обясниш поезията е непосилно както и да обясниш живота.
Ще кажа само че стиховете ми харесват!
NaNa написа:
Преди почти 14 години
Страхотно леки и много нежни стихове. Браво, Юлияна!
Людмил написа:
Преди почти 14 години
Благодаря ти! Накара ме за минутка - две да помисля за неща извън ежедневната рутина!
Viki написа:
Преди почти 14 години
Юле, радвам се, че те познавам:)
светлата страна написа:
Преди почти 14 години
Думите!!! Надявам се, че ще ни подарите още от тях, мила Юлияна. Къде можем да прочетем повече?
Ценител написа:
Преди почти 14 години
Само човек с голямо сърце може да напише толкова нежна и ефирна поезия. Продължавай да пишеш, поетесо!
Юлиана написа:
Преди почти 14 години
На мене ми харесват.Очевидно това момиче има какво да каже.Юлияна, продължавай да ни представяш себе си!
минаващ написа:
Преди почти 14 години
Браво за стиховете! Благодаря за настроението