club50plus.bg

Отново нощ е …
И звезди не спят.
А дъждът е монотонен
странник по капчука.
Птиците се гушат
в топлите гнезда,
а по тротоара ням
токчета почукват.
Локвите дивят се
на пир в дъжда-
облещени, без глас,
в свое тържество.
А аз вървя сама
и криволича
между тях,
скъсявам всеки път
мисли и разстояния.
Тъмнина обсебва
всеки ъгъл и пред мен
булевардът се захласва
след поредна дрямка.
А аз градя представи
отново как си ти
пред моята врата,
хоризонтите сменил,
името ми за да шепнеш
тихо в мрака.
Ала прибирам се отново
в пустия си дом,
глъхнат му стените
и бягат сенки мълчаливи.
Тук всеки звук отеква
между четири стени
като въздишка… стон,
сякаш болката ми
на парчета от стъкло
по тях на ситно се разбива.
Очи притварям…
Искам да забравя
къде съм, как съм и защо.
Една искрица
мъничка проблесна
някъде във мрачината…
Искам да я запазя
за дълго...
Във сърцето…