–Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
–Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
–Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
–Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по телевизията! Ела да видиш как прегръща дъщеря си!
–Нали знаеш колко много работа имам, миличко? Хайде, отивай да се измиеш за лягане, утре пак ще ти се спи и няма да искаш да ставаш.
–Добре, добре, ама ако си имах сега татко, той щеше да ме занесе на конче в леглото.
–Какво? Това пък от къде се взе? Какви глупости дрънкаш?
–Не е глупости! Милен днес в училище разказва как баща му го водел за риба и ме пита къде ме води моя татко.
–Е, ти не му ли каза?
–Какво? Какво да му кажа?
–За баща ти…че е заминал в Африка да лекува малките слончета и лъвчета?
–Не!
–Защо?
–Защото един път му разказвах за тати и работата му, а Милен ме пита какъв ми е онзи мъж, с когото те видял в ресторанта. Държал ти ръката?
–Глупости! Този твой Милен нещо се е объркал.
–Не се е объркал, да не е бебе, ние сме вече в първи клас, не се объркваме така лесно!
–Рита, ти ще ме чуеш ли бе, детенце? Всяка вечер си намираш причина само и само да си легнеш по-късно!
–Неее, кажи ми какъв е оня мъж, той да не е брат на тати, аз така му казах на Милен!
–Няма никакъв мъж! Заминавай да лягаш!
***
–Мамо, мамо, баба ме гледа като балерина! Бях коледна снежинка! Ти защо не дойде, нали обеща?
–Не ме пуснаха от работа, миличко, но ще дойда на празника на училището. Тогава ще те гледам!
–Сигурна ли си?
–Разбира се!Ето направих ти любимите картофки! Балеринките трябва да се хранят, за да имат сили да танцуват!
–Ммм, вкусни са! Мамо, аз реших, да стана балерина!
–Браво! Това е сериозно решение. Иска се много труд, нали знаеш?
–Знам, но не се страхувам. А иска ли се да имам татко?
–За кое?
–За да стана балерина?
–Мисля, че не, защо?
–Защото много искам да си имам!
–Рита ти си имаш татко, но той живее далеко, чак в Африка!
–Ама аз искам такъв, който да живее с нас, не разбираш ли? Оная Даниела – дебелата, нали я знаеш, днес падна на сцената като подскочи ей така, но баща ѝ после все я целуваше и я носеше на ръце, и се снимаше с нея. А за мен нямаше баща.
–Виж сега, ти пък си имаш майка, която ти приготвя вълшебни картофки и баница , които можеш да си ядеш без да ставаш дебела като Даниела.
–Мамо, баба Теди ми каза, че си имаш приятел, който можел да ми стане татко?
–Ох, направо ме убиваш, мило, с тия въпроси, какво ти става? Няма такова нещо!
***
–Мамо, къде отиваме толкова късно?
–Изненада! Не е късно, рано се стъмва. Виж колко осветление има.
–А защо си с това, новото палто? И ме накара да си облека новата блузка?
–Да сме красиви и двете! Не ти ли харесва?
–Кажи де, къде отиваме?
–На сладкарница!
–Ще ядем пасти?
–Да. В любимата ти сладкарница, не искаш ли?
–Нещо случило ли се е? Нали било вредно да ядем паста? Само ябълките не били вредни и можело да се ядат всеки ден?
–Е, един път в годината може и паста.
–А татковците вредни ли са?
–Рита, вече не ми е интересно да говоря за това, моля те, хайде да се почерпим и да се посмеем.
–Мамо, този чичко теб ли чака? Защо ти се усмихва?
–Здравей! Запознайте се - това е Маргарита, а това - чичо Дони.
–Здравей, скъпа! Много си хубава с това палто! А сладката Рита? Аз съм чичо Дони. Много си красива, малка госпожице! От кои пасти да поръчаме? Коя ти е любимата?
–Рита, какво искаш? Не се върти така! Кажи, какво да поръчаме?
–Татко!
–Рита!
–Остави детето, скъпа, не се притеснявай!
–Ама как може да говори така? Рита, какво е това държание?
–Какво, чичковците са вредни като пастите – може само един-два пъти в годината. А татко – той е като ябълката, всеки ден искам да е при нас! А ти – както искаш…
Все още няма коментари