Това стихотворение „Има такава държава“ бе провокирано от култовата бунтарска песен „Нема такава държава“ на Слави и Ку-Ку бенд. Макар името да създава илюзия за пълна противоположност, то самия текст е в пълен синхрон и подкрепя смислово истините казани от тях. Публикувам стиха си тук с мисълта тези идеи да не останат само отпечатани някъде в някаква книжка, а да достигат до хората възможно най-бързо и пряко, да будят самосъзнанието на народа от тази дълбока, хипнотична, робска летаргия. Време е да осъзнаем, че нашето настояще и бъдещето на децата ни е в наши ръце, че трябва да сме активни и борбени за едно по-добро и човечно управление. Трябва да надмогнем егоизма  и нихилизма си, и да съзнаем, че общото – това сме ние! Ние - малките хора, сме Народа  и Родината. Ние имаме право на по-добър живот, на по-добро управление. И това не трябва да е плод на чакане  и излишни емоции, а на мъдра отговорност и ангажираност. От всеки за всеки.

    Следя с интерес алтернативния политически проект, който се води от Слави Трифонов  и екипа на предаването. Следя го с надежда той да бъде нещо истинско и реално водещо към промени. Искрено се надявам техния проект да е нещо по-различно от „проекта“ на телевизионерите Николай Бареков и Росен Петров (та нима вече се публикува нещо или някой си спомня все още за тях и тяхната „партия“ ?) Надявам се този нов проект да не е „брак по сметка“, да не е пореден сценарий, в който кукловода дърпа конците. Вярвам в искреността на Слави и екипа за безкористна борба за демокрация и промяна на управлението, но народа ни толкова е лъган, че вече не вярва на никого и за нищо, а загубено доверие най-трудно се печели. Бих им казал следното, и надявам се да го прочетат: Работете за широка подкрепа и обединение сред множеството малки и неосъществени партии и движения. Докога ще разпокъсваме вота на дребни, безполезни и безпомощни парчета? На депутатите не им дреме за девиза изписан на фасадата на народното събрание : “Съединението прави силата“...  Нека тогава това да бъде вашия девиз, да бъде един широк фронт за консолидиране гласовете на народа, които са размити към момента чрез умишлено изфабрикувани несъществени „различия“ в платформите на малките партии. А има толкова много неща, които могат да ни обединят и да гласуваме мощно и единно. Народа ни има потенциал за чисти и неопетнени хора, за ново управление, но това НОВО ще дойде само след едно съзнато гласуване, което да изкаже отношението на болшинството към политическото настояще. Нашето негласуване, нихилизма ни, означава че статуквото е добро и няма нужда от промяна. Ти човеко с твоя глас, си основен генератор на промените. Страшното е, че новата власт пак ще стъпи в блатото на съществуващите вече мафиотска паяжина и ширеща се корупция. Време е вече да бъдем надпартийни. Време е да бъдем горди българи – общ юмрук за един по-достоен живот. Време е да останем тук, в България, и да дадем пример на децата си – как се обича  и как се гради Родина...!

 

 

 

   Има такава държава

 

Всяка тревога скъсява живота,

този ценен и кратък, човешки живот,

в който душата се мята сирота,

и бавно затъва в блато без брод.

 

Всеки ден новините пак ни представят

катастрофи тежки или вредни храни,

как мафията си „купува” държава,

как мълком растат нечовешки цени.

 

Военната мощ, държавната, гасне,

бойни кораби- малко, фрегата - една,

самолетите стари, нямат и части,

подводница нямаме - нито една.

 

Слаба държавност – престъпност голяма!

Безнаказано нощем шетат крадци.

Съдебна система и осъдени няма,

дори и Брюксел за това ни кори.

 

Трийсет години интегрираме роми,

но дали от етнос те станаха нация ?

Все още не знаят какво са кондоми,

вървим демографски към ромизация.

 

Народът напуска, пустеят селата,

в нормални държави търсят късмет.

Бежанци към Европа пълнят гетата,

и няма за тях ни закон, нито ред.

 

Политика продажна – за чужд интерес.

Лобита силни за джендър-конвенция.

А народа безправен – в мъки и стрес,

само той ощетен – без преференция.

 

Разпродадоха всичко, що беше държавно,

построено със наши – народни пари.

Дребния бизнес затъва безславно,

сивия сектор безконтролно цъфти.

 

Всяка тревога скъсява живота,

народът се мята смачкан във страх,

а политици от всякаква квота

нагло в очите хвърлят му прах.

 

Дали има?...Има такава държава!...

От Ротшилд обречена на геноцид.

Що плаща сега за прежната слава,

сломена без жал – вече слаб сателит.

 

За дребните хора, тоз потиснат народ,

дали някой всъщност мисли за него?...

Ще го яздят и стрижат – тежък хомот,

щом без мисъл гласува със смазано его.

 

Дали има?...Има такава държава!...

Държава що гасне в планиран фалит.

Всеки там получава, що заслужава –

народът сам е виновен за своя „елит”.

 

 

03.2018                                         Стефан Сираков