club50plus.bg

   Ако ме попитате защо написах тази песен, веднага отговарям - от възмущение. Вярна е поговорката, че когато лъвът остарее и кучетата го лаят. Всички сме свидетели как по телевизията се правеха ядни и пошли скечове на ”неин гръб”. Но Лили като самотен титан крачи над злободневните неща и ги надмогва. Написах тази „Изповед” от нейно име, така, както аз почувствах живота и. Това е изказ на моето уважение и морална подкрепа към тази силна жена.
    Нужно ли е постоянно да се вторачваме във възрастта и външността на хората. Защо трябва да ги одумваме? Нормално е с годините да се променяме, това са неизбежни за всекиго неща. Прекрасна е сентенцията, че възрастта не е порок. По-важно е душата и духът вътре в нас да са млади. Да не губим ентусиазма за творчество. Да не губим връзката с природата и любовта към живота. Да не губим усмивките си. Нека сме мъдри и да се радваме на всяка възраст. А тези, които се смеят –те също ще помъдреят с времето…
            
                  Изповед    

Да се извися над себе си,
над свойте „страсти и неволи”,
в тишината на сърцето си
да преосмисля свойте „роли”.

Дали спокоен е  сънят ми,
а съвестта ми  - чисто бяла,
и вярата … в душата ми,
дали, дали е помъдряла…?

Животът ми, нищожен е пред Бога,
съдбата моя е сподавен стон,
аз силна съм или съм в изнемога,
но търся струната със верен тон.

Щастлива брах аз „Детелини”,
„Танго” със вятъра танцувах,
с вълните на „лагуни сини”
като „морска стихия” лудувах.

Аз силна съм във тежки дни,
щастлива и доволна от живота,
преминах пропасти и суети,
преминах не една „голгота”…

Пред тебе Боже…чиста съм…
животът ми премина с песен…
живот живях,  не беше сън…
горя дори…във свойта есен…

                                       Стефан Сираков   23.07.2015
                           из стихосбирката „ЗА ТЕБ, ЧОВЕКО”