ИЗПОВЕД

с уважение на Лили Иванова
Normal_images

 

   Ако ме попитате защо написах тази песен, веднага отговарям - от възмущение. Вярна е поговорката, че когато лъвът остарее и кучетата го лаят. Всички сме свидетели как по телевизията се правеха ядни и пошли скечове на ”неин гръб”. Но Лили като самотен титан крачи над злободневните неща и ги надмогва. Написах тази „Изповед” от нейно име, така, както аз почувствах живота и. Това е изказ на моето уважение и морална подкрепа към тази силна жена.
    Нужно ли е постоянно да се вторачваме във възрастта и външността на хората. Защо трябва да ги одумваме? Нормално е с годините да се променяме, това са неизбежни за всекиго неща. Прекрасна е сентенцията, че възрастта не е порок. По-важно е душата и духът вътре в нас да са млади. Да не губим ентусиазма за творчество. Да не губим връзката с природата и любовта към живота. Да не губим усмивките си. Нека сме мъдри и да се радваме на всяка възраст. А тези, които се смеят –те също ще помъдреят с времето…
            
                  Изповед    

Да се извися над себе си,
над свойте „страсти и неволи”,
в тишината на сърцето си
да преосмисля свойте „роли”.

Дали спокоен е  сънят ми,
а съвестта ми  - чисто бяла,
и вярата … в душата ми,
дали, дали е помъдряла…?

Животът ми, нищожен е пред Бога,
съдбата моя е сподавен стон,
аз силна съм или съм в изнемога,
но търся струната със верен тон.

Щастлива брах аз „Детелини”,
„Танго” със вятъра танцувах,
с вълните на „лагуни сини”
като „морска стихия” лудувах.

Аз силна съм във тежки дни,
щастлива и доволна от живота,
преминах пропасти и суети,
преминах не една „голгота”…

Пред тебе Боже…чиста съм…
животът ми премина с песен…
живот живях,  не беше сън…
горя дори…във свойта есен…

                                       Стефан Сираков   23.07.2015
                           из стихосбирката „ЗА ТЕБ, ЧОВЕКО”


Създадена на 27.01.2017 г.

Коментари

  • 456a752fc62c3f6097fafe527a4ea135?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Стефан Сираков написа:

    Преди почти 8 години

    Здравейте приятели на поезията, вие които четете стиховете ми. С нетърпение очаквам вашите коментари. Бъдете смели. Критикувайте, похвалете ме, само не бъдете безразлични. Безразличието убива всеки стимул за творчество. Обичам ви затова, че отделяте време и за поезия, за въздигане на душата. Желая на всички ви късмет и щастие.


  • 456a752fc62c3f6097fafe527a4ea135?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Стефан Сираков написа:

    Преди повече от 7 години

    Благодаря на тези от вас, които оценихте това стихотворение с 5 звезди. По този начин ми гласувахте голямо доверие - аз също да мога да давам оценки... Ще бъда наистина критичен и ще се старая да не злоупотребявам с това, особено по отношение на моите публикации. Очаквам с нетърпение вашите коментари, те са "въздух и вода" за поета...Те са израз на разбиране и доброжелателство. Те са независим критерий извън нашата лична себеоценка...:)


  • Dbee3d3df6b847a3000549fcc71106cb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Марина Цекова написа:

    Преди повече от 7 години

    Не съм специалист по римите,но поезията ви е от сърце,от душата!Поздравления!


  • 456a752fc62c3f6097fafe527a4ea135?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Стефан Сираков написа:

    Преди повече от 7 години

    Благодаря на Марина. Аз също не съм специалист по римите. Завършил съм за машинен инженер и това работя- поддържаме и ремонтираме машини. А писането (на статии и поезия) е лично хоби за свободното време, за усъвършенстване на мисълта и за балансиране на чувствата. Римите никога не са били самоцел за мен. Винаги съм търсил духовния смисъл и въздействието, с които да дам нещо от себе си за вас, за вашите сърца и души.