С надежда те търсих безконечно дълго,
като че ли край за мене нямаше нощта.
И броя звездите, а тъй мрачно е небето,
толкоз вопли тежки е побрала моята душа .
Боса съм, а пътеката пред мен незрима,
черна кал по нозете лепне в пустошта.
Сълзите ми се сливат с дъжд среднощен,
а все тъй дълга и непрогледна е нощта.
Сърцето в ужас бие... как бие учестено,
измръзват ми ръцете сред дъжда- порой.
И все се питам що ли в мен е всичко черно,
где се крие моят светъл ден. Где е той?
Съдбата подари ми нощи вместо дни
и аз се лутам в тях, гнездото да намеря.
Не откривам теб... Къде си?.. Подскажи ми!..
Взорът ми не вижда нищо- търся ти следите.
И тъй вървя, и сама съм, откакто ти замина,
загубих си очите- без теб не виждам нищо.
И гласът ми сякаш че е глас посред пустиня,
всичко глъхне в мен, а болката ме нищи.
Страх ме пълни- изгубихме се с теб... защо-
всичко друго вече ми е някак безразлично.
Щом теб те нямам днес в живота си, сега
как да дишам?.. Как без теб да имам всичко.
художник- Nader Samara
Как без теб да дишам?
Въпрос
Създадена на 13.12.2014 г.
Дани Радева написа:
Преди повече от 9 години
Благодаря!!!