Стихотворението „Като буболечка” е написано в лека пародийна форма, нещо като басня. В тях чрез образи на животинчета безнаказано и тънко се осмиват човешки слабости. А който има чувство за хумор се надсмива и над самия себе си. И току виж, че в един момент се осъзнал…и взел, че надраснал слабостите. Хубавата страна на баснята е, че тя е иносказателна, поучителна и анонимна. Никой не е назован по име, никой не е посочен с пръст. Басните почти винаги носят в себе си една лека хумористична закачка, пълна с голяма доза истина…
Това стихотворение също бе представено на националния поетичен конкурс „Есенни щурци” през септември 2017г.
Като буболечка
На духовната пътечка,
като малка буболечка,
едва, едва се тътри той –
Човекът – нашия герой…
Духовни книги не прочел,
но ето, че внезапно взел,
„духовността” на интернет
чрез клипчета – безброй, безчет…
След време, щом се осъзна,
че туй не е духовността,
към пътечката отправи взор,
към божий, свети кръгозор…
С бясна скорост се забързва
обувки лачени да вързва,
да „обещава” в гръмоглас
как ще тича до несвяст…
…след време…
Пак, духовната пътечка,
пак, човекът буболечка,
пак, на кривия завой
дреме тихо във застой...
Стефан Сираков
Все още няма коментари