„ Във всеки живот трябва да има и малко дъждовно време” – Х.Лонгфелоу
Животът ни има и друга страна,обратна на наште надежди.
Има пречупени в полет крила,
изтръгнати с корен копнежи. Внезапни раздели оставят без дъх
самотните нощи и дни.
Празните чаши прощално звънят
разлели щастливи съдби.
И споменът само заспал е в легло,
нетърсещо нищо в мрака.
Сънен Морфей ни нашепва:
-Дано, нещо добро да дочакаш"
„Всеки трябва да живее дълго, но никой не трябва да бъде стар”- Амер.поговорка
По отвесните стени на днитеедвам закрепвам свойта вяра.
Червено свети все по-често
на живота светофара.
В кладенец от самота,
давя всички нежни чувства
и дъхът на старостта,
по петите ми препуска.
А в душата ми звъни
глас на палаво момиче:
„Ще разбия сто врати
и отново ще обичам".
Казвам се Деница Пеева. Живея в Пловдив. Годините ми са над 50 и съм в заслужен отдих...Пиша стихове и проза (разкази). Поезия за големи: „Тунел под времето“ и „Люлка от забрава“, а за малките: „Пакостници“, „Детенце цветенце“ и „Няма лоши деца“. Подготвям сборник с разкази за деца „Приключенията на Тъмното“, откъдето са и Приказка за тъгата, Приказка за приятелството и Приказка за самотата и друг сборник за възрастни „Ръждата на живота“. И всичко това поради нямане какво да се прави и за притъпяване на чувството за безполезност...
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари