club50plus.bg

Накратко за  Лечителя                 

                                                                          

   Младите поколения, родените след 1980 г., не знаят и не са чували нищо за него.Кой всъщност е Петър Димков-Лечителя ?

   Потомък на два славни рода, български бежанци от Горно Броди, Серския  край, бягащи към свободна България след Санстефанския договор. Роден е в София през далечната 1886 година. 

    Закърмен с народни песни и билкарски тайни от майка си. Юнкер в Петербуг, Русия, в имперската военна академия. Участва в три войни и спасява цялата си рота 75 войника от холера, когато заповедта е да се изоставят болните  и укрепленията, и да се отстъпва. Макар и офицер никога не стреля срещу човек. Може би и затова оцелява по чудо, когато вражески куршум попада в сребърния обков на иконичка - подарък от майка му, която носи до сърцето си. В Русия през 1902 приема идеите на Толстой. По-късно се запознава с Учителя, Петър Дънов (Беинсá Дунó), с когото имат срещи около 5 години – от 1939 до 1944 година. От военния му период в историята на България ще останат много негови родолюбиви патриотични дела. Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката–портал на VІІІ Приморски полк, построяването на парк–мавзолей "Владислав Варненчик 1444". Като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски от общинарите, охранява и ръководи нейното възстановяване. През 1936 г. вече е полковник преведен в запаса, като неудобен за царя свободомислещ човек.

   Следващите 45 години отдава на  своята лечителска служба. Лекува всички безплатно, без да вземе стотинка от десетките си хиляди пациенти. Домът му става притегателен център за всички болни и отписани от медицината. Писма от чужбина идват така „България, за Петър Димков”. Разработва подробни карти-схеми на ириса на двете очи, като маркира всички органи и прави диагностика по тях. Изповядва, че няма граници за устрема и силата на мисълта, за въздействието на внушението и самовнушението. Широко пропагандира идеите на вегетарианството и на живот по законите на Природата и Космоса. Има периоди когато официалните власти му забраняват да лекува. Обикаля тайно градове и села на България по молба на страдащите. Вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Почива спокойно усмихнат в съня си на 95 години през 1981 г. , без болести и мъки, с чувсто на изпълнен дълг пред себе си и пред родината. Автор на тритомника „Българска народна медицина”, на сборника „Хигиена и лекуване на душата”, „Ирисова диагностика” и др.

                                       

За желаещите да прочетат повече за Лечителя, препоръчвам книжката на Николай Антонов „Сто години за всеки“, откъдето са тези кратки извадки.

 

 

 

 

 

 

                     Лечителят                        

                                                                                                

 

Пропит с идеи на Толстой,

следовник и на Беинсá Дунó,

врач безсребърен бе той  –

„Космос и Земя” в едно.

 

Натура търсеща и скромна,

с отдадена на Бог душа,

                    болки чужди взе за свои,

без страх избра си таз съдба.

 

И твоят дом кръстосван беше,

от нозе стотици, ката ден -

стъпалата тука са протрити

също като в храм свещен.

 

Пред прага ти неспирно чакат -

прегънат, страдащ- не един човек,

на теб Лечителю те вярват,

с надежда търсят своя лек.

 

И непознати ти ги чувстваш

близки - не по кръв - по дух ,

раздаде всичко без остатък

и рецепти, и илача сух.

 

В зениците поглеждаш мъдро -

та ирисът за тебе бе атлас,

откриваш болести и грешки

и ни съветваш с кротък глас:

 

„Случайност има за глупците,

незнаещия страда ден и нощ ,

живейте със морал човешки

и вярвайте във свойта мощ.”

 

„Човеко- свещ си, а духа е пламък,

ти владетел си на мисълта,

и всяка мисъл – хвърлен камък,

ни въздига или срива тя.”

 

„Търсете топлина в сърцата,

огрейте в светлина ума,

нежност дайте на душата

и сила твърда на духа.”

 

 

 

„Познайте себе си- бъдете здрави.

Кому са нужни болести ? Защо ?

Бъдете братя силни , величави,

с любов вий пръскайте добро.”

 

 Души сломени ти въздигна,

 и пак изгря усмивка на уста.

 И беше твоята духовна песен,

 що в тях прекърши болестта.

 

 На отечеството – офицер достоен,

 с осем рани в три войни,

 за войника - бе другарят боен,

 не остави никого в беди.

 

 Лишения търпя и саможертви,

 в болки чужди газеше без брод,

 живота си, Лечителю, отдаде

 за Родина,  и за цял народ.

 

 И с тихи, земни чудеса ,

 ти сам въздигна своя трон,

 пред твойта памет и дела,

                   свеждаме дълбок поклон …

 

 

                   12. 03.2015                   Стефан Сираков