Любовта
На прозореца ми чука,
влиза усмихната и сладка
като златно грозде.
Настанява се до мене,
леко ме поглежда
и разцъфва въздухът край нея,
пропит с нежност и благоухание.
Тя е нежна и красива ,
увлича ме в дивния си танц
и ми казва : ”Обичай безкрай!”
Слънчева и нереална,
неповторима и омайна,
вълшебница и самодива,
наречена – любов необяснима.
Любовта
На прозореца ми чука,
влиза усмихната и сладка
като златно грозде.
Настанява се до мене,
леко ме поглежда
и разцъфва въздухът край нея,
пропит с нежност и благоухание.
Тя е нежна и красива ,
увлича ме в дивния си танц
и ми казва : ”Обичай безкрай!”
Слънчева и нереална,
неповторима и омайна,
вълшебница и самодива,
наречена – любов необяснима.
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Интересно ми е, смятате ли, че пътят към най-великото творение на светото провидение - душата на жената, е правилно да е най-нисшото му - тялото й?