Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Наша втора младост
На село моят дом е моята планета
във чийто двор любов цъфти
както всички плодови дървета,
където спиш под сенките напролет ти.
щом летя от щастие със теб.
Оттук към други светове потеглям,
когато се превъплащавам във поет.
Превръща се вълшебството в движение,
когато ме целуваш много ласкаво.
И тръпките от твоИте прикосновения
изгарят ме като ракета бляскава.
Как да кръстим нашата планета
в която се живее с удоволствие и радост?
Ще я записвам в бъдещите си анкети
със име точно: „наша втора младост".
Младост
За младостта не ми е жал –натрупах спомени за мемоари.
Още повече не бих желал –
не са пари, да трупам авоари.
Наивно вярвах, че една любов
е дадена веднъж и вечно.
Не знаех като някой философ,
че може друг да се изпречи.
Мислех, ако си любим,
че ти си първи и последен,
единственият херувим,
който пее химн победен.
Тръпнех от едно докосване,
от аромата ръжен на косите.
Една целувка и като спиртосан
можех да прегръщам и петите й.
Лъжец съм, значи... Все желая,
че бързо ми отмина младостта
щом още плача или гръмко пея
по неизживяното във Любовта.
Петър Пенчев е роден на 24 януари 1942 г. в гр. Стара Загора. От 1962 живее в София. Публикува стихове в многочислен брой вестници и списания. Има златен медал от Втория републикански фестивал на художествената самодейност. Издавал е стихосбирките „Сняг през слънце" (1985 г.) и „Писма от сънищата" (1996 г.), сборник с разкази „Може и така" (1997 г.), първа част от романа „Градина от родословни дървета" (2006 г.) От 1984 г. работи и живее в Москва. Има публикувани над 500 произведения.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Все още няма коментари