club50plus.bg

Позакърпил поредната мрежа,
остарял, но безумно щастлив.
Пак поглеждаш таляна с надежда,
че Нептун ще е днес милостив.

А морето пред теб се простира
и те мами с ласка и блян...
Блян, за който пак сили намираш.
И си жив! И си сам! И си там!

И луната безшумно и глухо
си играе с твоите коси.
Очертава ти светла пътека,
после тихо притваря очи.

Над Созопол свистят ветровете,
с помъдрели от обич вълни,
все доплитат рибарската мрежа,
сякаш молят: „При мен остани!"