Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Копнеж
Извор си, покрит със ланска шума,вятър си, утихнал между клоните!
Ще те отключа със едничка дума,
ще те развихря, чак до небосклоните.
С бакърения гняв на залеза,
сърцето ти метално ще разбия!
Ще бликнат чисти думи, неизказани,
и жаден аз от тях ще се напия!
Нежност
Като вълшебство непорочно,снегът над мен и теб трепти.
Уж леден е, а колко топло,
в очите нежността струи!
Недей да тръгваш, нека още
мигът сребрист да продължи.
В тези снежнобели нощи
без гняв, коварство и лъжи.
Почакай, виж, снежинка лунна,
в миглите ти затрептя.
И аз за миг ще я целуна,
за да не стане на сълза!
Бяла нощ
До болка бяла е нощта!В дърветата – сребристи перли
извиват пухкави гнезда
снежинки, ангелчета бели.
И тихо е като във храм,
след ледената литургия.
Самотник, коленичил там,
нашепва тайнствена магия.
От глъбините на скръбта,
надежда пареща възкръсва.
И да остане жива тя,
самият Бог ще се прекръсти!
Димитър Йовков е роден на 21 октомври 1947 г. в гр. Рила. Завършва специалност „История“ в СУ „Климент Охридски“. Пише стихове отдавна, но не публикува. Негови читатели са приятели, близки, съученици. В края на изминалата година, поощряван и подкрепян от приятелите си, подготвя и издава своята първа стихосбирка Луни от смокини, чиято премиера предстои. Към своите бъдещи читатели Димитър Йовков се обръща с думите:
„Читателю, ако съм разбудил в теб човека, значи съм направил нещо. Ако съм събудил в теб детето, значи съм постигнал всичко!“
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Петър Пенчев написа:
Преди повече от 12 години
Оригинални теми,добре защитени поетично.
Стефка Костова написа:
Преди почти 13 години
Г-н Йовков, Вие имате безспорен талант. Вашата поезия ме докосна. Отдавна не съм чела поезия, която бих оприличила на бистър рилски ручей, чийто ромолене събужда у мен най-съкровени човешки чувства. Успех на премиерата!