Двулико ежедневие
Навикът да живеем,
навикът да мълчим –
сиамското ежедневие
предателски да търпим.
От кога не сме се срещали
в последните сто лета?
След залезите горещи –
епоха на самота...
В лукавото ежедневие,
в двузначната ни игра –
вместо небе – безнебие,
вместо ези – тура.
В двойнствени аритметики,
спъва се звънкия смях.
Нови душевни каланетики:
„ – ядох днес, ерго – живях."
Навикът да живеем,
навикът да таим...
в кой ли живот ще успеем
Аза да споделим?
Опит за портрет
Като ярки знаци препинателни,
думите в нелесния си път,
следват ни – добри, иносказателни,
вдигат врява, галят, ниществят.
Опитни ловци, залъгват в мрака
слабите ни ангели с лъжи
и Спасителя напразно чакат,
уловените в капан души.
Думи, думи...Огън, тътен, шума –
скулптурно извайват същността.
Думите, на вятъра с парфюма,
мамят в изкусителни ласа.
Тухлите, с които монолита
поднебесен, къртовски градим –
прелетно-словесна Компарсита,
с чийто танц към вечността летим.
Циганки красиви – вероломно
край софрите на душите клякат –
тъй очите си въртят измамно,
че съблича чувствата си мракът...
С думи, апетитно лъснал кокал,
храним динозаври, скрити в нас –
някои ни водят нависоко,
други – към смълчан, потаен час...
Думи – факли, утринно огряват
призрачно стъмненото небе
на сърцата, светло ни създават,
други обезселват светове...
салове, не зная как успели
да преплуват, без попътен вятър,
сложните семейни Дарданели
с крехкото весло на правилата.
Южни думи – спомен за орфици,
музика и вречено горене,
а до тях пролазват думи-птици,
ходещи, без спомен за летене,
семенца в човешката ни нива –
бурени и тръни, златно жито,
възкресение, горчилка, смърт красива –
Нещото в пробитото ни сито...
Вампирия
Вампирите са между нас –
опасно тъмнооки,
усмихнати, с премрежен глас,
вълнуващо дълбоки!
Пиявиците – хитрини
изпиват твойта аура
а после кухите си дни
запращай ти по дявола!
С осанката ти – трън в очи,
редовно си замезват,
щом тайна болка те смрачи,
с одумки те извезват.
Споходилото те добро
и дръзкия ти чар
са нощното им Ватерлоо,
с лице на зъл кошмар.
И днес наивно напоих
вампири десетина –
единият е твърде тих,
далечен мой роднина.
Приятел вторият е мил –
възторжен и сърдечен,
а третият – зехтин препил
послушник, в лъст облечен.
Последният... е твърде кратък –
разплаква небесата...
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на тази страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Здравка написа:
Преди повече от 13 години
Много дълбоко проникновение са тези стихове,завладяващи и разказващи за нас самите. Много ми допадат.Благодаря на авторката!