club50plus.bg

Двулико ежедневие

Навикът да живеем,
навикът да мълчим –
сиамското ежедневие
предателски да търпим.

От кога не сме се срещали
в последните сто лета?
След залезите горещи –
епоха на самота...

В лукавото ежедневие,
в двузначната ни игра –
вместо небе – безнебие,
вместо ези – тура.

В двойнствени аритметики,
спъва се звънкия смях.
Нови душевни каланетики:
„ – ядох днес, ерго – живях."

Навикът да живеем,
навикът да таим...
в кой ли живот ще успеем
Аза да споделим?

Опит за портрет

Като ярки знаци препинателни,
думите в нелесния си път,
следват ни – добри, иносказателни,
вдигат врява, галят, ниществят.

Опитни ловци, залъгват в мрака
слабите ни ангели с лъжи
и Спасителя напразно чакат,
уловените в капан души.

Думи, думи...Огън, тътен, шума –
скулптурно извайват същността.
Думите, на вятъра с парфюма,
мамят в изкусителни ласа.

Тухлите, с които монолита
поднебесен, къртовски градим –
прелетно-словесна Компарсита,
с чийто танц към вечността летим.

Циганки красиви – вероломно
край софрите на душите клякат –
тъй очите си въртят измамно,
че съблича чувствата си мракът...

С думи, апетитно лъснал кокал,
храним динозаври, скрити в нас –
някои ни водят нависоко,
други – към смълчан, потаен час...

Думи – факли, утринно огряват
призрачно стъмненото небе
на сърцата, светло ни създават,
други обезселват светове...

салове, не зная как успели
да преплуват, без попътен вятър,
сложните семейни Дарданели
с крехкото весло на правилата.

Южни думи – спомен за орфици,
музика и вречено горене,
а до тях пролазват думи-птици,
ходещи, без спомен за летене,

семенца в човешката ни нива –
бурени и тръни, златно жито,
възкресение, горчилка, смърт красива –
Нещото в пробитото ни сито...

Вампирия

Вампирите са между нас –
опасно тъмнооки,
усмихнати, с премрежен глас,
вълнуващо дълбоки!

Пиявиците – хитрини
изпиват твойта аура
а после кухите си дни
запращай ти по дявола!

С осанката ти – трън в очи,
редовно си замезват,
щом тайна болка те смрачи,
с одумки те извезват.

Споходилото те добро
и дръзкия ти чар
са нощното им Ватерлоо,
с лице на зъл кошмар.

И днес наивно напоих
вампири десетина –
единият е твърде тих,
далечен мой роднина.

Приятел вторият е мил –
възторжен и сърдечен,
а третият – зехтин препил
послушник, в лъст облечен.

Последният... е твърде кратък –
разплаква небесата...

* * *