club50plus.bg

Накрая на света

Мираж е всичко, но нима,
то беше толкова отдавна?
Какво си спомням? Мараня,
и прашен път със стъпка бавна.

И още нещо - свобода,

да извървиш докрай безкрая,
копнеж по жълта равнина,
опряла в далнината бяла.

И там, накрая на света,
където всичко уж завършва,
една забързана река,
към младостта ми пак ме връща!

Домът на спомените

И ако спомените имат дом,
посоки още неразкрити,
това е онзи стар перон,
и релси в синевата впити.

И памет ако имат, знам,
ще примижа съвсем за кратко,
да видя кочияшът сам
с файтона малко по-нататък.

И болка ако имат пак,
това е тази малка гара,
където всеки следващ влак
е мъката ми неизтляла!

Белязан камък

Пак тази топлина на юга
и нежен чинаров повей!
Река от извор заблещукал
сред мараня и слънчев клей.

И бели камъни белязани
от златен прах и светлина.
От лунното злато обагрени,
избрани знаци за съдба,

от бога ли, или от някой
случаен странник във нощта?
Аз търся моят знак изваян
в белязан камък за съдба!

Неизвървяните посоки

Смрачено е и много късно,
а уж събудил съм се рано.
И някъде във мен възкръсва
една незаздравяла рана.

 

Пътека бяла,извървяна,
но само във едно посока.
В която някой сутрин рано
възпява с песен сенокоса.

И после в залеза приседнал,
с ръка опряна до челото,
като слепец за миг прогледнал
брои звездите в небосклона.

Отмерва дните извървяни
с аршин от крачките дълбоки.
Но там, в небето ще остане
неизвървяната посока.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]