club50plus.bg

Полет

Ще тръгна бавно, както някога,
пред мене пътят ще блести,
ще ме примамват бързи влакове,
разпалили в нощта искри.

Рекичка отстрани ще тича,
осеяна с безброй звезди
и пак в безкрая ще се вричат
разпенените й вълни.

Тогава може би ще седна
на камък бял покрай брега,
назад за малко да погледна,
където ражда се деня.

Една цигара ще ми стигне
да прекося за миг света,
и после цяла нош не мигнал
с мечта за полет ще заспя!

Някога веднъж

Знам, ще бъде много тихо,
като след отминал дъжд,
вятърът ще ме повика,
както някога, веднъж.

Ще изгреят златни стъпки
сред полегналата ръж,
някой тихо ще се връща,
както някога, веднъж.

До едно момиче смугло
ще поспре момчето, мъж,
двама пак ще се прегърнат,
както някога, веднъж!

Обикновено

Прости ми, че обикновено,
живея с тебе всеки ден,
в пространството ни разделено
по мъничко, на теб и мен.

Че връщам се обикновено
унил и тъжен до безкрай,
че нощите ни са солени,
а сълзите ти нямат край.

Но гасне залезът в червено
и спомня миналите дни.
Целувам необикновено,
с безумна страст очите ти!

Мамо

Навява сняг във твоите коси,
смаляваш се, пред времето безсилна,
но в нощите ми пак не спиш
и дланите ми в скутите си милваш.

Навярно спомняш си онези дни
и къщичката с цъфналата дюла,
момчето с разпилените коси
мечтите си с ръце обгърнал.

И лятото със босите крака
по шарената черга как се връща,
през тази незатворена врата,
където тръгнах, без да се обръщам.

Оставил те самичка във нощта,
до сетния си дъх да ме очакваш
и заедно със старата лоза
от всички скришом да поплакваш.

Но не затваряй пътната врата,
през нея ще се върна рано,
с последния си дъх да изрека
единствената дума: " Мамо"!

* * *