Във малък градец, на брега на морето,
живял беден старец, самотен и сляп.
Гласът му бил кротък, усмивката блага,
краката треперели, често от глад.
Изглеждал ужасно, във дрипи и рани,
несретник …горкият човек.
Но имал си дарба - познавал душите
дали са нещастни, щом чуел гласът.
Да бяхте видели обаче, как плахо се сепвал,
когато минава дете.
Познавал старикът душите невинни,
сърцата без грях и порок.
А някога, този човечец без име,
бил знатен, богат и красив.
Но както в живота се случва
наказан е този, забравил какво е да бъдеш
„душевно богат“, милостив.
Та този човечец си имал история -
банална такава една.
Отказал на просяк, нещастен и беден,
умиращ за залъче хляб.
Беднякът загинал…, но от тогава
човекът изгубил съня си, загубил и вяра, и власт.
Превърнал се в просяк, дано да изкупи
греха си към целия свят.
Е... минало време, живота вървял си.
Умрял си във мъка и този човек.
Покой не намерил за своите грешки.
Ех, тъжен живот на бедняк.
За жалост когато си грешен към някой,
не можеш със лека ръка
Живот да възвърнеш, погубен с бездушие,
от твоята „ бедна душа“.
Марина Цекова написа:
Преди повече от 9 години
Браво !Чудесно написано !
Maia Angelova написа:
Преди повече от 9 години
Благодаря!