club50plus.bg

Това стихотворение “Ние, от баснята” е опит за поетично осмисляне на статуквото във взаимоотношенията .То косвено търси отговор на въпроса защо лозунга „Съединението прави силата” си остава само кух израз на фасадата, а в парламента е пълно с „орли”, „раци” и „щуки”, които само се очернят политически, карат се и търсят начини да бутнат тези, които са „избрани от народа”. Къде е единоначалието ни като българи, уважението ни, екипността и общите усилия за всеобщото благо? 

Разбира се, стихотворението не е фокусирано само върху България и политиката, а касае всеобщо света и човечеството, ценностите ни, оцеляването ни. Имаме общи цели, но способни ли сме да ги постигнем? Докога ще се самоизяждаме като народ? Доколко сме далновидни за бъдещето, доколко сме отговорни пред обществото и децата ни? На пръв поглед това е една нищо и никаква басня, но има ли нещо по-сериозно от една "смешна" басня…?

 

Ние, от баснята

 

Погледнете обществото ни днес

живеем под натиск, във стрес,

и всеки от нас, отделен човек

е роб несъзнат в живот самотек.

Цивилизациите вижте човешки,

империи древни и нови държави,

направете анализ за грешки,

преценете религии – днешни и стари.

Не сме ли като във онази басня

за орела , рака и щуката*,

дилемата уж на всеки е ясна,

но дали сме разбрали поуката…?

Там всеки дърпа според интереса

без да зачита чуждото мнение,

като в смешно-гротескна пиеса,

без сплотеност, без единение.

„Разделяй и владей” е девиза суров,

там няма цел обща, ни братска любов…

                 И какво са постигнали те , според вас -

орелът, ракът и щуката –питам ви аз?...

Похабена енергия, само мътни раздори -

всеки яростен дърпа към „своите двори”.

В това сме най-силни, светът да рушим,

а труден е пътят всеобщ - да градим.

Време е вече за важните цели,

в една посока напред да вървим,

надвили над его и зли сили, смели,

всички воли в една да сплотим…

 

*  Руското заглавие на баснята на Ив.Крилов е „Лебед, щука и рак”, но на български е преведена като „Орел, рак и щука”…

 

                                                             Стефан Сираков