club50plus.bg

Новата Старата изпраща

Вън тишина и крехкост се белее,

 и стъпки по снега сами смълчани.

Някой тихо слова в шепоти реди

и ниже по дърветата гирлянди.
И любов се сипе в бяло по снега,
а светът дали ще знае, че я има…
Лазурът розовее- разпръсква свян,
света прегръща с мила нежност.
Луната пак се търкулна по снега
и медно засия в жълтата си свежест.
Хрупат тайнствено следи в нощта,
по стъпките го следват със надежда.
Звънят белокрили нощите по здрач,
снежинки пеят, танцуващи на воля.
И всяка една от тях е падаща звезда
в копнеж, и обич, и мъничка надежда.
Годината си тръгва след безброя дни,
а новата пристига, надянала пижама.
В среднощ, когато е времето за сън,
прекрачва прага. Дяволито ни намига.
И не дава за сън очите да притворим,
бягат светлини, небето се опъстря
като мида. Звездите са във полусън.
Новата Старата изпраща. И е щастлива.
 

Обичаш ме като дъжда

Всеки меден залез спира ми дъха
с приказките си за тебе всяка вечер.
А вън е вълшебно- синьо по снега,
и луната ме поглежда някак нежно.
Пилеят се минутите ми по билата,
рамене си заоблили под синя риза.
А аз мечтая си за тебе  във нощта,
когато и луната по върховете слиза.
Една огромна, някаква такава пита,
търкулнала смеха си до към заран.
Поглежда ме и в монолог ме пита
защо съм тъжна и защо не вярвам.
В очите ми наднича и се крие там,
после пак през тополите наднича.
Бърза да се върне, че си много сам,
да ти разкаже как името ти сричам.
Как ми е тъжно всеки ден и моя нощ
и как сама между стените си говоря.
И колко ли тишини у себе си побрах-
свивам се в сърцето. И съм само моя.
И сънят ми- пътник странен във нощта,
миг покой не ми оставя и ме търси.
А в него ти си и обичаш ме като дъжда,
който устремен е към земята си от обич.
И вярвам, ще заспиш макар и сам сега,
знаеш, че с луната аз при тебе идвам.
А когато се събудиш отново сутринта,
ще ме усетиш, че при теб била съм-
на възглавницата ти оставих… устни.

Идвам

Винаги ми липсваш…
Като глътка въздух си за мен.
До неможене без теб съм.
И те търся във вечерите си
по секундите сами нататък,
в прашинка нежност очите ти
намирам. И оттатък хоризонта
във въздъха на цветята…
За да дишам- мога само с теб,
преди утрото да викне  залеза
и небето да се сниши над мен.
Разтварям се в безмълвния рисунък
на деня и мислено към тебе идвам.
Топлина ти нося и сърце, душа,
а ти… преди още да заспиш,
вземи ме във съня си… тихо…
Обещавам ти… света си….