Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Почистване
Боклуците зимни разчиствам,
Стаявали се под килим от сняг.
И нова страница прелиствам,
завъртам се във кръговрата пак.
Защо се появи такава смет?
Прилежно в торби я събирам.
И мисля си даже, че имам късмет –
пролетната свежест провокирам.
Стопи тревогите познати.
Луди мисли умът ми върти –
за прахосмукачки и препарати...
Време за любов
Пролетта е време за любов.
Трябва за любов да пиша,
но като във глупав послеслов
си казвам – това е излишно.
Няма значение какъв е сезонът,
аз се храня със любов.
Обръщам на времето балтона
и той изглежда като нов.
А с тия кръпки и поправки –
как да възпея любовта?
Ще ме преследват подигравки.
Ще ме дамгосват – срамота!
за одобрение няма да моля.
Знам това не е разумно:
събличам любовта си гола!
Смях
Тупам нервно прашния парцал.В очите ми се стича сива кал.
В косите, грешката не осъзнал,
паяк паяжината е затъкал.
Камбанен звън неотшумял
във мислите ми е заспал.
Сънят надеждите ми е събрал.
А твоят поглед – хаоса ми не разбрал,
засипва ме със смях – откъде ли оцелял?
Людмила Петрова е родена на 3 ноември 1963 г. Завършила е българска филология, а по-късно и следдипломна квалификация по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”.
Работила е като учител по български език и литература, била е редактор на в. „Искърски пролом”, програмен директор в ТВ „Алиса” 93 Своге, заместник кмет на Община Своге, старши експерт в областна администрация на Софийска област. От 2007 г. е програмен директор в ТВ „Своге”. Работи в ръководството на няколко неправителствени организации. Член е на настоятелството на храм „Св. св. Петър и Павел”, настоятел в читалище „Светлина” с. Гара Бов, самодеец е.
Пише стихове и проза. Автор е на стихосбирката „Кълбо” и „Защо плачат жените”– проза. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите писатели.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Паисий написа:
Преди повече от 13 години
интересни стихове
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
*Слънцето в очите ми блести.Стопи тревогите познати.* - Това ми харесва като сентенция, защото помага и на мен. Четейки представянето на Людмила, бих искала да я поздравя за себераздаването си.Казват, че името прави човека.В случая и човекът прави името.