club50plus.bg

С вихри се отдръпна зимата
оголи земя, зърна и звуци,
под топъл бял кожух преспаха
образи на златоливни ниви!

Земя на хляб, на вино и мечти,
на прадядов глас и ширини,
прилумнал род, подирил мир
в образи на божии души.

В скрижали вехти
написа своя нов живот,
на хора в сплетени съдби, а аз
носех здравец, късах тежък плод!

Понесох през поля, гори
светлик духовен, жива реч,
хранех се с корички сухи,
в духовна битка грабвах меч.

И плаках оскърбена, и се смях
сред души помръкнали от плахост.
Горе до звезда заспивах,
за да се изпълня с вяра, дух и святост.

Не спирах по билата стръмни,
Изкачвах нечие съзнание.
Прескачах куха слава, имената гръмки,
будеше ме златен низ от песни с послание.

С перо и четка, в танц и тон
редях, рисувах днешната си орис,
в прозрение за порасналия свят
запазвах спомена за всеки стъпен.

Положих багри многословни
изписах образи свещени и се молех.
Сълзи отроних, смях се и мечтах,
обличах се във слънчеви одежди!

Поставях звездната корона
с доверие и грижа към приятел.
Гнева си давех в южните вина,
а те дълбаха мъката до корен.

Сълзите копаха речни брегове
и никой не им се противопостави,
Мълчат тополи и брези, невинност мре,
Мълчи земята, реките пълноводни.

Облякох в слънчеви платна
цъфнали лехи словесни.
Елмаз нетленен ми поднесоха крила
на чайка в две половинки миди.

Бродих в седефен полумрак,
изричах думи полугласно:
"Пуста младост! Пуста младост!",
превръщайки се във безродник!

Не спирам да мечтая
с езика мой – в една хармония
подписа си да положа
под иконостаса на народа ми.

Оттам дамгосвам всеки
човек ленив в духа си.
Речта да знае и да помни,
да сбъдва всеки ден мечтите си.

Написвам на зида ни древен,
своя песен, изказана реликва.
Вграждам светли образи и гледам
с очи на влюбена девойка.

Изписвам делата си смело,
прескачайки заблуди и злосторници.
Вярвам, че твори всеки своето дело
в добро, подклаждайки
духовните си жертвеници.